Кандидат-кмет в шопско село решил да провежда директна кампания и тръгнал по селските къщи. Отишъл при Нане и си записва какво иска Нане от него за да гласува. Нане се почесал и казал:
– Е,оная ливада от 200 дка, та да си направим комплект компиро.
После кандидат-кмета отишъл при Коце и той му поискал „10 малки прасенца за да си направи комплект със свинкята-майка“.
В края на деня отишъл при Вуте и него го попитал какво иска да му даде за да гласува за него, а Вуте отговорил
– Сакам 2 мъде.
– Чакай бе, е Нане шъ си направи комплект за компири, Коце – комплект със свинкята, а ти – мъди. За какво са ти?
– Шъ си направа комплект с курецо, що го получих от предишната ти изборна победа!

В един африкански град се провеждали избори. Управляващите почнали да раздават банани.
– Айде стига с тия български работи бе! – надала вой опозицията…

Един депутат се връщал късно вечерта към къщи, когато го пресрещнал крадец:
– Давай си парите! – заповядал веднага апашът.
– Момче, не знаеш с кого си имаш работа – опитал се да се измъкне депутатът, аз съм народен представител в парламента.
– Така ли – замислил се за малко крадецът и след това светкавично добавил:
– Тогава давай си МИ парите.

Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат:
– Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше?
Кака Пена отговаря:
– Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член!
Помислили другарите и решили:
– Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!

Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва:
– Ох, хо, хо, ох, ох, хо…
Отзад го бутат:
– Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.

Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите:
– Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!

Костов сънува следващите избори.
„Най добре е танковете да дойдат“ – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува:
– Както заповядате, господин премиер!

По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия:
– Абеееее…
Другия го прекъсва уплашен:
– Ееееее де!
– Е да де.

Съобщение на ТАСС от времето на студената война:
„Вчера в района на Бермудския триъгълник са изчезнали 4 американски подводници. От наша страна загуби няма.“

Отишла делегация на сръбската омладина при Тито:
– Друже Тито, дошли смо да менямо мисли.
– Па другови, я мисли имам. Дайте да менямо курци.