Двама тайни сътрудници на политическата милиция пътуват заедно във влака и си разказват политически вицове. По някое време единият вика:
– Чакай малко, да обърна касетата!
– Не се притеснявай, ще ти дам после да запишеш от моята.

Терорист опира нож в гърлото на машиниста в софийското метро и казва:
– Карай за Лондон!
Машинистът обявява по уредбата:
– Затварям вратите. Следваща спирка – Лондон. Граждани, не се блъскайте, вагона не е разтегаем!

Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред!
Пита я тя:
– Защо ма, сврако, летиш на обратно?
– Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо?
– Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса:
– Чакай бе Вълчо, какво правиш?
– Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо?
Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди.
Лиса:
– Чакай бе Зайко, недей така, какво направи?
– Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли?
Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд.
– Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия?
– Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак!
Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – „Сега ще й търся отговорност на тая!“ и вика:
– Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече!
Гаргата се обадила:
– Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!

Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита:
– Абе бабо? Бе слона дали може да лети?
– Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети?
– Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник „Дума“ и там пишело, че слоновете могат да летят.
– Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…

Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим.
– В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!

Една жена се омъжва за четвърти път. След първата брачна нощ новия й съпруг учудено я пита:
– Скъпа, нали вече три пъти си била омъжена? Не разбирам само как може да си още девствена.
Жената отговаря:
– Първия ми съпруг беше пианист и всичко правеше с пръсти. Втория беше комунист и само обещаваше, а третия беше политик и колкото и да се стараеше, все ми го начукваше отзад.

Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер:
– Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения!
– Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла.
След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора.
– Ало, Боже!
– Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!

Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори:
– Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…

Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
– Абе ти що пасеш трева?
– Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак…
– На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: „Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса.“
Минава друг гражданин:
– Що пасеш бе?
– Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си…
– На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: „Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…“
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
– Какъв си ти и що пасеш тука?
– Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак…
– Ти зимата беше ли на барикадите?
– Бях, бях!
– А скача ли, вика ли за нас?
– Виках, скачах!
– А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
„Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов.“

Говорителят съобщава по радиото: Днес на финландско – китайската граница нямаше никакви инциденти.