Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети…
След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета.
– Какви са тия? – пита шашнат президентът.
– Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.

По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ:
– Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел?
– Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова.
– Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли?
– Да, мисля. Сега крия един китаец.

Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка.
По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов:
– Близначки?
– Не, не, едната е по-голяма.
Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката:
– Близначки?
– Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван.
– А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.

По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува:
„Вие слушате радио Свободна Европа“.
– Господи! – стряска се той – откъде знаят?!

Събрали се българските политици и си говорят:
– След 50 години България ще е богата страна!
– Ех, жалко че нас няма да ни има тогава…
– Не „жалко“, а „защото“.

Великден, върви другаря Сталин към кабинета си, пуши лула. Насреща му бюрократ-подмазвач:
– Другарю Сталин, Христос воскресе!
– Благодаря, вече ми докладваха.

Новините по телевизията:
– Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…

Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита:
– Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар?
– Ще станеш, защо да не станеш?
– А може ли да стана Генерален секретар?
– Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?

Рано сутринта Михаил Горбачов излязъл да подиша чист въздух на балкона. От спалнята Раиса се провиква:
– Миша, как не те е срам да стоиш отвън по гащи!
– Ама ти виждаш ли ме?
– Не, слушам „Гласът на Америка“.

Доктор към пациента:
– От какво се оплаквате?
– Докторе, не мога да заспивам вечер.
– Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
– Опитах, не става… И… тогава се започна.
– Какво се започна?
– Да стрелям, докторе.
– ???
– Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
– Гледаш новините, нали?
– Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
– Минавай! И ме запиши в разчета!
– Докторе, и ти ли?!
– Мамка им!