Съвещават се страните от Ваpшавския договоp. Решили да окажат на Либия хуманитарна помощ. Става премиерът на България и казва:
– Ние ще изпратим 10 000 щайги домати.
– А защо?
– Ами те ще са в особена опаковка – от олово. Така ще могат да леят куршуми от нея.
Става премиерът на Румъния:
– Ние ще изпративм 10 000 щайги краставици.
– А защо?
– Ами опаковката им ще е особена – от стомана. Така ще могат да правят автомати от нея.
Става премиера на СССР.
– Е, тогава ние ще изпратим 20 000 яйца.
– И те ли са с особена опаковка?
– Опаковката им е чудесна – сини барети и ботуши.

Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен…
Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката.
– Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен?
– Да се махаш оттук!
А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…

Американското правителство съобщава, че в отговор на терористичната атака – неизвестно от кого, ще извърши свирепа бомбардировка – няма значение къде.

По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат:
– Какво стана бе?
– Скъсаха ме.
– А защо си такъв доволен?
– Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.

Изобретили такава машина – от двама негри един бял прави. Прекарали всички черни но останал един…
Търсили, търсили втори, ама нъц – всички вече били бели. Решили да вземат една маймуна, за да стане чифта. Пуснали ги двамцата и чакат резултата, излиза нещо и го питат:
– Я гражданино, елате да ви огледаме!
– Аз не съм гражданин, аз съм конституционният министър-председател!

– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
– Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
– Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: „Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ“. А той каза само „Вън!“
… а очите му добри, добри…

Преди среща на делегация на депутати от БСП с министър Хой от Северна Корея, съветник на Лилов го предупреждава:
– Другарю Лилов, внимавайте да не сбъркате „О“ с „У“ в името на министъра, че ще станем за смях пред медиите.
– А добре, добре „О“, а не „У“ нали така ?
– Точно така, другарю Лилов.
Повторил си Лилов няколко пъти – „О“, а не „У“ и се запътил към корееца усмихнат:
– Много се радвам да Ви видя, другарю Кор …

Събужда се някакъв пенсионер една сутрин и какво да види – в къщата му светло, топло, парното работи, има топла вода… И изкрещява с ужас:
– Жено! Комунистите са се върнали на власт!

Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва:
– Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от „Адаптация“, и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме?
Бакърджиев се почесал по темето:
– Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата…
– На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?

Тодор Живков на посещение на село:
– Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните.
– Добре сме – шегувайки се му отговарят те.