Москва, 1934 г., Кремъл. Провежда се съвещание на комунистите от целия СССР. Появявя се Сталин. Когато стихват овациите, той , с уж тъжен глас, съобщава:
-Товарищи,тази сутрин врагът уби другаря Киров!
Някой,задрямал на задните редици пита:
– Кого, кого са убили?
Сталин повтаря:
-Тази сутрин врагът уби другаря Киров.
Още по назад, пак някой недочул, пита:
– Кого са убили?
– Е, кого, кого – ядосва се Сталин – когото трябва, са убили!
Москва, 1934 г., Кремъл. Провеж…
Класическата версия на приказка…
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците „Либерасион“ и „Юманите“ коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
Край.
Просяк влиза в книжарница и си …
Просяк влиза в книжарница и си купува черно-бял плакат на Тодор Живков за 0,10 лв. След около една седмица влиза и купува 10 плаката. След един месец спира москвич, излиза просякът и купува 100 плакат на Тодор Живков. След известно време спира Волга, излиза просякът и купува 1000 плаката. След два месеца спира черен мерцедес, излиза просякътв черен костюм с 5 бодигарда. Влиза в книжарницата:
– Искам да купя всички плакати на Тодор Живков!
– Добре де – казъл продавачът – преди около половин година бяхте просяк. От тогава идвате и ми купувате плакати на Тодор Живков и забогатяхте. Как стана това?
– Открих стрелбище!
Известен наш писател имал делов…
Известен наш писател имал делова среща с Тодор Живков в град Правец.
Писателят закъснял за уречения час. Тодор Живков го попитал за причините.
– Чаках по опашки, че тук всичко се намира, местните магазини са по-богати от ЦУМ! – заоправдавал се сконфузен писателят.
– Чух че си плюл върху моя бюст-паметник?
– Не, не успях – чак на такава голяма опашка не ми се чакаше…