Борисов:
– Незабавно трябва да се върне казармата!
Попитали защо е променил решението си по тази тема !
– Ами не виждате ли никой не може да стреля с гранатомет вече!
В едно латвийско училище
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е „Латвийския национален флаг“.
Учителката пита децата:
– Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти!
– Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици.
– Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи!
– Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля.
– Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава…
Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва:
– А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
Доктор към пациента
Доктор към пациента:
– От какво се оплаквате?
– Докторе, не мога да заспивам вечер.
– Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
– Опитах, не става… И… тогава се започна.
– Какво се започна?
– Да стрелям, докторе.
– ???
– Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
– Гледаш новините, нали?
– Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
– Минавай! И ме запиши в разчета!
– Докторе, и ти ли?!
– Мамка им!
На един самотен остров
На един самотен остров канибалите се пекат картофи в жаравата…
В резултат на самолетна катастрофа г-н Божков попада на въпросният остров и бива пленен. Вожда ахва при вида му, хваща двама от племето и им казва:
– От 40 години не съм виждал такъв екземпляр. Искам като го вържете на шиша да го въртите много, ама много бавно, за да се изпече добре! Аз отивам да събера племето и се връщам да пируваме!
След два часа вожда и племето пристигат и виждат как единия „пекар“ е припаднал от умора, а другия върти шиша с всички сили.
– Кретени, идиоти, нали ви казах да въртите шиша много, ама много бавно! – разкрещял се вождът.
– Не може, шефе – отвърнал изпотения, въртящ шиша канибал – краде от картофите!
Психиатър обяснява на свой колега
Психиатър обяснява на свой колега:
– И така, правя на пациентите си теста на Роршах – размазвам на един лист мастилено петно и ги питам какво виждат. Склонните към убийство виждат кръв, сексуалните маниаци виждат голи жени и пр.
Колегата му решава да опита този тест. Пациентът му е от новите бизнесмени. Докторът размазва мастилено петно и му го показва. Бизнесменът се вторачва в него и казва:
– О, не, в никакъв случай не мога да заплатя толкова много!
От „Позитано“ 20
От „Позитано“ 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България.
Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис:
„Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях.“
Военен парад
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети…
След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета.
– Какви са тия? – пита шашнат президентът.
– Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Двама министри излизат
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния:
– Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ.
– Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.