Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове.
Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали:
– Какво стана, защо си оклюмал?
– Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил „зелен“.
Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко:
– Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина.
След това влиза Бобът и той излиза в същия вид:
– Да им… Не ме приеха, казаха, че съм „издавал тайна“.
Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали:
– Какво стана, да не би да те приеха?
– Приеха ме! Казаха: една „тиква“ повече или по-малко – все тая и ме приеха.

По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира:
– Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може.
Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин.
– Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може.
Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин.
– Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!

Партиен агитатор разяснява:
– Нас често ни питат – няма ли Бог? На този въпрос можем да отговорим твърдо и безкомпромисно с положителен отговор – да, Бог няма!

– Какво е комунист?
– Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин.
– А какво е антикомунист?
– Някой, който ги е разбрал.

Съвещават се страните от Ваpшавския договоp. Решили да окажат на Либия хуманитарна помощ. Става премиерът на България и казва:
– Ние ще изпратим 10 000 щайги домати.
– А защо?
– Ами те ще са в особена опаковка – от олово. Така ще могат да леят куршуми от нея.
Става премиерът на Румъния:
– Ние ще изпративм 10 000 щайги краставици.
– А защо?
– Ами опаковката им ще е особена – от стомана. Така ще могат да правят автомати от нея.
Става премиера на СССР.
– Е, тогава ние ще изпратим 20 000 яйца.
– И те ли са с особена опаковка?
– Опаковката им е чудесна – сини барети и ботуши.

Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен…
Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката.
– Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен?
– Да се махаш оттук!
А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…

По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат:
– Какво стана бе?
– Скъсаха ме.
– А защо си такъв доволен?
– Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.

– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
– Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
– Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: „Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ“. А той каза само „Вън!“
… а очите му добри, добри…

Тодор Живков на посещение на село:
– Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните.
– Добре сме – шегувайки се му отговарят те.

По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ:
– Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел?
– Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова.
– Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли?
– Да, мисля. Сега крия един китаец.