Вървяли татко Ежко със сина си и татко Порчо със своя син покрай магистрала.
Татко Ежко без да иска стъпал встрани и една кола го прегазила.
Малкият Ежко започнал да плаче и да се вайка:
– Защо ме остави татко, аз не знам нищо за живота, нито как да живея, нито знам кой съм?
Татко Порчо почнал да го утешава:
– Слушай сега мойто момче. Имаш ли игли?
– Имам – казал Ежко.
– Ядеш ли змии? – попитал отново татко Порчо.
– Ям – отговорил Ежко.
– Значи – казал татко Порчо – ти си Таралеж.
Развеселил се Ежко и продължили нататък. Без да иска обаче и татко Порчо стъпил встрани и го прегазила кола. Малкият Порчо започнал да плаче:
– Защо ме остави татко, аз не знам нищо за света, нито как да живея, нито кой съм?
Малкият Ежко започнал да го утешава:
– Виж сега – ядеш ли каквото свариш?
– Ям – казал порчо.
– А миришеш ли?
– Мириша – казал Порчо.
– Е, значи си путка.
Вървяли татко Ежко със сина си …
Баба и внучка пътуват с влака. …
Баба и внучка пътуват с влака. Понеже внучката нямала билет, бабата й поръчала да се скрие под полата й докато мине кондукторът. Той минал, проверил билета на бабата и си тръгнал. Излязла внучката изпод фустата и запитала:
– Бабо, какво е това там между краката ти?
– Ами котенеце баби.
– Ами то сигурно е умряло, знаеш ли как мирише.
Мозъкът си седял един ден пред …
Мозъкът си седял един ден пред бюрото. Изведнъж влезнал черния дроб:
– Мозък, искам обезщетение!
– Защо бе, какво става? Дай поне три основателни причини.
– Ами хората са невъзможни! Пият, друсат се, ядат кофти храна… и всичко през мене минава!
– Добре де! Ще ти дам обезщетение.
След малко писва белия дроб:
– Мозък, така не може! Направо ме направиха на парцал! Пушат, дишат лепило, а и тоя въздух… искам обезщетение!
– И ти ли… добре, ще ти дам обезщетение.
Настанало малко спокойствие. Изведнъж влиза кура:
– Мозък! Искам двойно обезщетение!
– Ти пък на какво основание?
– Ами през последните две седмици не съм спирал да работя, все се завирам по разни тъмни и влажни места – направо ад!
– Аз пък сега ще ти кажа защо няма да ти дам никакво обезщетение:
1) дървиш се на хората;
2) плюеш ги в лицето;
3) дори ми идваш небръснат на работа, а за костюм да не говориме…
Започнали да събират доброволци…
Започнали да събират доброволци за войната в Косово.
Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:
– Жив ли съм?
– Да жив сте – отговорила тя.
– А цял ли съм?
– Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.
– Искам да ви помоля нещо – хайде вижте дали оная ми работа е на място.
Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:
– Да. Всичко си е на мястото.
– А пише ли нещо?
– Да. – усмихнато казала тя – Пише „ад“.
Войника като чул претреперал и изпаднал в кома – 2 месеца.
След като дошъл на себе си, тя го попитала:
– Какво толкоз казах? Казах ти, че пише „ад“.
– За това и припаднах. Преди пишеше „Иванчо ебача от Димитровград“.