Купон. Тъмнина. Женски шепот:
– Ама Ваньо… Днес съвсем не се държиш акто миналия път… По-напорист си, нахален направо. И ръцете ти като че ли са по-силни. И по-космати. И устните ти са по-топли. Ох… И… оная работа като че ли ти е по-голяма…
– А и не съм Ваньо…
Върви си из младо момиче… Няк…
Върви си из младо момиче… Някакъв я загледал, харесал и се обръща към нея:
– Прощавайте, девойче…
Тя, с плътен алт отговаря:
– Вече не съм девойче.
– А как те викат?
– Мене не ме викат, аз сама си идвам.
– Извинете. А може ли за минутка…
– А ще успеете ли за минутка?
– За минутка? Горе-долу.
– Ако е за „горе-долу“, аз си имам мъж.
Човек отива да живее в рядко на…
Човек отива да живее в рядко населен район. След известно време най-близкият му съсед, живеещ на десетина километра разстояние му идва на гости. Запознават се и госта казва:
– Идната седмица организирам парти и бих искал да те поканя!
– Чудесно! С най-голямо удоволствие ще дойда!-отвръща поканеният.
– Да знаеш, че може да стане голямо пиене и ядене! – предупреждава комшията
– Няма проблеми! Ще се справим.
– Може и голямо ебане да стане!
– Прекрасно!
– Накрая може и да се посбием малко.
– Е, случват се и такива работи. Нормално е. А да те питам кои ще бъдем на това твое парти?
– Как кои? Аз и ти, разбира се!