– Образование?
– Нямам.
– Трудов стаж?
– Никакъв.
– Защо искате да работите в нашата фирма?
– Всъщност не искам.
– Нает сте.
– А бе, татеее…

Шестнайсет годишна неопитна девойка отишла да се изповяда:
– Отче, вчера нарекох един мъж „копеле“.
– И защо? – попитал той.
– Защото ме докосна по рамото без разрешение.
– Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
– Да, отче.
– Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
– Но, отче, той ми пипаше гърдите.
– Както аз сега ги пипам ли?
– Да, отче.
– И това не е причина да го наречеш копеле.
– Но след това той ме съблече.
– Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите ѝ.
– Да, отче.
– И това не е причина да го наричаш копеле.
– Но, отче, той ме облада.
– Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
– Да, отче! – казала тя няколко минути по-късно.
– И това не е причина да го наречеш копеле.
– Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
– Копеленцето гадно.

В елитен ресторант влиза клиент, който сяда на масата и връзва салфетката около врата си. Управителя вика сервитьора:
– Опитай да му обясниш най-тактично, че това не се прави.
Сервитьорът отива при клиента и му казва:
– Извинете сър, да ви обръсна или да ви подстрижа?

Като малък мечтаех да стана Космонавт. Представяте ли си – жената на живота ми:
Кат’ започне да крещи, мрънка, досажда, обажда ми се: оправи бушона, изтупай килима, пусни прахосмукачката, …..а аз й отговарям достолепно:
– Не мога сега, мило, в космоса съм, на важна задача!

Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика:
– Иван!
От руския се надига една глава:
– Аз!
Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква:
– Степан!
– Аз!
Бум – още един труп…
В руския окоп стои един новобранец и се моли:
– Само не Димитрий, само не Димитрий…

– Излизаш в отпуск.
– Изтриваш всичките си акаунти в социалните мрежи.
– Напускаш страната и се настаняваш в неизвестен хотел.
– Купуваш си нова SIM- карта.
– Качваш се на първия автобус.
– Пристигаш на отдалечен плаж без обхват, без средства за комуникация и с много пиене.
– Късно през нощта вълните донасят до теб писмо в бутилка.
– „ВАНКА, КЛИЕНТИТЕ НАНЕСОХА НЯКОИ КОРЕКЦИИ, ПОПРАВИ ГИ КОГАТО МОЖЕШ И ГИ ИЗПРАТИ. ФЛАШКАТА Е В БУТИЛКАТА. АНТОН.”

Фотограф от голямо географско списание получил задача да направи снимки на голям горски пожар… но поради голямото количество дим, не било възможно да се направят добри снимки. Фотографът се обадил в редакцията и ги помолил да му наемат самолет. Главният редактор му казал, че самолетът ще го чака сутринта на близкото летище. На другата сутрин фотографът пристига на летището… и вижда на пистата самолет, който форсира двигателите. С нетърпение да направи снимките скочил в самолета и подвикнал на пилота:
– Давай, излитай по-бързо!
Пилота дал газ и излетели.
– Карай към северната страна на пожара! – казва фотографа на пилота.
– И направи три-четири захода на ниска височина!
– Това пък защо? – пита пилота.
– Защото трябва да направя снимки… Аз съм фотограф, а всички фотографи правят снимки! – подразнил се фотографа.
След дълга пауза пилота прошепва:
– Извинявам се много… но искате да кажете… че вие не сте Инструктор по летене?!

Преписка във вайбър:
XXX:
– Случайно да търсите специалист по кибер сигурност?
YYY:
– Пратете ми CV на служебната поща…
XXX:
– Аз съм сложил мое CV на десктопа ви. За всеки случай съм го дублирал и в папка „получени“. Току-що го сложих и на десктопа на личният ви лаптоп!
YYY:
– Да го духаш. Личният ми лаптоп никога не е включван и не го включвам в нета…
XXX:
– Добре де, махнах го от там…

Разказ от истински психиатър:
– Веднъж, влизам в отделението и гледам – всички с бели престилки и се карат “ Който е сложил пръв бялата престилка, той е лекарят“. Прекъсвам ги, като показвам връзка ключове:
– У когото са ключовете – той е лекарят!