Снимачен екип отива в планинско село, да снимат документален филм. На мегдана намерили бай Гошо, и го попитали дали е съгласен да даде интервю. Започнали да снимат, и журналистката попитала:
– Разкажете ни за някое ваша радостна случка в гората.
– Един ден, в гората се изгуби жената на Пешо, цял ден, и цяла нощ, я търсихме. На сутринта я намерихме, и от радост всички я наеб*хме.
– Стоооп стоп. Дядо не може така, ти я по добре разкажи някоя тъжна случка. Дядото въздъхнал, и казал:
– Един ден, се изгубих в гората…

На луната каца Български космически кораб. От него излизат рота трудоваци в скафандри и старшината командва:
– Рота строй се! Рота равнис! Рота мирно! Така, значи с вас имаме две спешни задачи. Първата-да построим консерватория! И втората-да построим обсерватория! Въпроси?
– Господин старшина, разрешете да запитам!
– Питай ве тюфлек! Ти вечно не си разбрал нещо!
– За консерваторията разбирам. Ще правим консерви за зимата. Но обсерваторията за какво ни е?
– Е ти какво искаш, да обсерем цялата луна ли?

Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали.
Той и подхвърлил:
– Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно да те целуна?
Марчето подскочила:
– Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Секретарката се замислила пък – склонила:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
– Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за гърдите!
Секретарката се изчервила:
– Аууу, господин Иванов – моля ви се!
Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
– Ама, аз – на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвало яко обарване.
Накрая, началникът се усмихнал:
– Марче, дай да завършим забавата подобаващо!
Тя подбелила очи:
– Аууу, господин Иванов – за каква ме мислите?
Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
– Е, щом е само на майтап – може!
Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
– Ех, господин Иванов… Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
– Ама и ти, Марче, и ти… Много на майтап носиш!

Козметичен магазин пуска в продажба нов подмладяващ препарат. Възрастна дама пита управителя:
– Кажете, моля, наистина ли това средство подмладява?
– Що за въпрос – отговаря управителят. – И още как подмладява!
И се обърнал към суетящата се зад щанда млада очарователна госпожица с думите:
– Мамо, дай на любезната ни клиентка една туба…

Отива мъж на лекар и пита:
– Докторе, имам проблем, пикая като лейка. Докторът озадачен:
– Как се случи?
Мъжът отговаря:
– Ми, женен съм от 3 години, но тъй като жена ми е много изискана, преди да го лапне го боде с вилица…
Почесал се докторът по главата, па рекъл:
– Дааааа, проблемът е сериозен… Ще те пратя при една флейтистка.
– Тя ли ще ме излекува?
– Ааа, не, но ще те научи да си редиш пръстите правилно!

Студент по медицина работел в свободното си време в една месарница за да може да се издържа по време на следването си. Работил и учил и най-накрая завършил и взел диплома, както и разпределение в АГ клиника. Дошъл и момента да извърши и първото си израждане на бебе. Всичко минало добре и младият лекар сложил бебето на кантара, обръщайки се към майката:
– Честито Ви момче! 3.200 килограма! Толкова ли да остане!?

Младеж в кварталната аптека:
– Дайте ми един презе*ватив.
Аптекарят:
– Само един?
– Да, довечера съм на вечеря у приятелката ми.
Замислил се малко:
– Всъщност, дайте ми два. Сестра и също е готина.
Пак се замислил…
– Я по-добре три. Майка и и тя не е за изпускане.
Отива вечерта у приятелката си. Цялата вечер е червен, като варен рак и думичка не обелва. След вечерята отиват в стаята на приятелката му и тя го пита:
– Какво става с теб? Цяла вечер мълчиш-не мога да те позная.
– Аз откъде да знам, че баща ти е аптекар в нашата аптека…

Един театрален актьор бил много разсеян.
На режисьора – най-сетне му писнало и казал:
– Виж какво! Ще ти дам съвсем малка роля с една-единствена реплика! Надявам се да не оплескаш нещата пак! Значи, излизаш бавно на сцената. В ръката си държиш разкошна червена роза. Вдигаш ръката към лицето си, помирисваш цветето и въздъхваш:
“ Ах, сладкия аромат на моята любовница!“
Имай предвид, че това е финала на пиесата. Надявам се, публиката да се разплаче от вълнение! И представлението да има не*ивал успех! Ще се справиш, нали?
Оня кимнал:
– Няма проблеми! Ще се справя, естествено!
И така, дошла вечерта на премиерата. Залата била претъпкана. Всички актьори се раздали на макс – диалози, монолози, жестове и т. н.
Зрителите подсмърчали на тази любовна драма и – аха-аха да се разплачат!
Най-сетне дошъл редът на нашия човек. Той излязъл бавно на сцената. Вдигнал ръка към лицето си и въздъхнал:
– Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Но тук се случило нещо изключително странно!
Вместо да се разплачат – зрителите започнали да се смеят като побъркани!
Когато завесата се спуснала, режисьорът дръпнал актьора настрани и просъскал:
– Ей, заплес! Заради тебе – целият спектакъл се провали!
Оня замигал на парцали:
– Ама, какъв е проблема, бе, шефе! Нали изпълних всичко както ми беше поръчал! Нали излязох бавно на сцената. Помирисах си ръката и въздъхнах:
„Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Режисьорът се озъбил:
– Как така какъв е проблема? А къде отиде розата, бе, идиот?

Звъни телефона. Мъж от банката ми предлага кредит.
Аз:
– Не ми трябва.
Той:
– Имаме много изгодни условия!
Аз:
– Отношението ми към кредитите е отрицателно.
Той:
– Имали сте печален опит?
Аз:
– Вие как се отнасяте към с*кса между мъже?
Той:
– Отрицателно, разбира се!
Аз:
– Имали сте печален опит?
Той: Той ми затвори телефона…

– Ало, ДАНС? Вие нали подслушвате?
– Това не Ви интересува!
– Интересува ме! Какво освен хляб и мляко, още поръча жената да купя?