Професионални - page 3

Младеж в кварталната аптека:
– Дайте ми един презе*ватив.
Аптекарят:
– Само един?
– Да, довечера съм на вечеря у приятелката ми.
Замислил се малко:
– Всъщност, дайте ми два. Сестра и също е готина.
Пак се замислил…
– Я по-добре три. Майка и и тя не е за изпускане.
Отива вечерта у приятелката си. Цялата вечер е червен, като варен рак и думичка не обелва. След вечерята отиват в стаята на приятелката му и тя го пита:
– Какво става с теб? Цяла вечер мълчиш-не мога да те позная.
– Аз откъде да знам, че баща ти е аптекар в нашата аптека…

Един театрален актьор бил много разсеян.
На режисьора – най-сетне му писнало и казал:
– Виж какво! Ще ти дам съвсем малка роля с една-единствена реплика! Надявам се да не оплескаш нещата пак! Значи, излизаш бавно на сцената. В ръката си държиш разкошна червена роза. Вдигаш ръката към лицето си, помирисваш цветето и въздъхваш:
“ Ах, сладкия аромат на моята любовница!“
Имай предвид, че това е финала на пиесата. Надявам се, публиката да се разплаче от вълнение! И представлението да има не*ивал успех! Ще се справиш, нали?
Оня кимнал:
– Няма проблеми! Ще се справя, естествено!
И така, дошла вечерта на премиерата. Залата била претъпкана. Всички актьори се раздали на макс – диалози, монолози, жестове и т. н.
Зрителите подсмърчали на тази любовна драма и – аха-аха да се разплачат!
Най-сетне дошъл редът на нашия човек. Той излязъл бавно на сцената. Вдигнал ръка към лицето си и въздъхнал:
– Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Но тук се случило нещо изключително странно!
Вместо да се разплачат – зрителите започнали да се смеят като побъркани!
Когато завесата се спуснала, режисьорът дръпнал актьора настрани и просъскал:
– Ей, заплес! Заради тебе – целият спектакъл се провали!
Оня замигал на парцали:
– Ама, какъв е проблема, бе, шефе! Нали изпълних всичко както ми беше поръчал! Нали излязох бавно на сцената. Помирисах си ръката и въздъхнах:
„Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Режисьорът се озъбил:
– Как така какъв е проблема? А къде отиде розата, бе, идиот?

Звъни телефона. Мъж от банката ми предлага кредит.
Аз:
– Не ми трябва.
Той:
– Имаме много изгодни условия!
Аз:
– Отношението ми към кредитите е отрицателно.
Той:
– Имали сте печален опит?
Аз:
– Вие как се отнасяте към с*кса между мъже?
Той:
– Отрицателно, разбира се!
Аз:
– Имали сте печален опит?
Той: Той ми затвори телефона…

– Ало, ДАНС? Вие нали подслушвате?
– Това не Ви интересува!
– Интересува ме! Какво освен хляб и мляко, още поръча жената да купя?

По време на работа, общ работник получил силни болки в кръста. Отишъл в болницата и след като го прегледал, докторът казал:
– Предполагам, че имаш междупрешленна херния.
– И какво е това?
– Един от дисковете ви е излязъл. Днес няма да ходите на работа, а утре трябва да дойдете на рентген.
– Какво-какво… къде да дойда!??
– Ще трябва да ви видим с помощта на ето такъв телевизор.
Прибирайки се вкъщи, работникът се обадил на шефа си:
– Напускам!
– Що бе, Иване? Толкова ли е зле положението?
– Минавам в шоубизнеса. Докторът ми каза, че вече имам един диск, а утре ще ме дават по телевизията.

– Ало, защо Вашите техници не дойдоха на заявката ми от 7:30 часа в Събота?
– Нашите техници се бият за възможността да Ви обслужат. Боят ще продължи през двата почивни дни. От техническия отдел ще Ви обявят победителя в Понеделник в 10:00 часа.

Жена ми в плод-зеленчука:
– Имате ли праскови?
– Не. То отдавна им мина сезона.
– В съседния супермаркет има нектарини и праскови.
– А, те да правят каквото искат! Аз продавам само български плодове и зеленчуци и то само, когато им е сезона!
– Добре тогава. Ще взема от тези боровинки. От… Перу.

Болница. Докторът сяда до леглото на пациента.
– Е, всичко е готово за операцията. Каква упойка предпочитате – по-скъпичка или по-евтина?
– По-евтина, докторе. – отговаря без колебание пациентът.
Докторът се прокашля и започва:
– Аз съм Сънчо, ида от горица…

При очния лекар:
– Прочетете ми този ред…
– Не мога!
– За съжаление, имате късогледство.
– Егати! Не стига, че съм неграмотен, но сега и късогледство!

Звъни ми телефона:
– Тука ми дадоха твоя номер, имал си дъски.
– Имам, 300 лв.
– Ооо, продавай си ги, на Околовръстното ги продават на 240.
– Ми купи си ги от там!
– Е, нямат от тия.
– О, аз като нямам са ми на 200 лв. даже, ейй!