– как прекара почивните дни?
– Бях за риба, лових шарани.
– Колко хвана?
– Нито един.
– Тогава откъде знаеш, че си ловил шарани?
В краят на ловния сезон се съби…
В краят на ловния сезон се събират като по традиция всички ловджии и обсъждат сполучливостта на сезона като всеки изказва мнение. Накрая на сбирката излиза Пешо тиквата и казва: Всичко добре този сезон, ама тая година се появиха нови хишни птици – викат им делтапланери. Гледам аз една такава птица грабнала някъкъв човек…
– И ти какво направи? – се чува измежду хората
– Еми аз нали съм си ловец… осем пъти стрелях до де пущи човеко.
Срещат се двама ловци. Единия н…
Срещат се двама ловци. Единия носи пет яребици, а другия без нищо…
– А бе, човек, какво правиш ти, бе! Аз тука цял ден се бъхтам, а нищо не съм хванал… а ти… някви магии ли праиш, що ли?
– А, елементарно е… Тактиката е следната – отиваш при дупката на лисицата и викаш „Уху-ху“, и като видиш очото- стреляш!
– Добре, щом казваш…
На другата седмица пак се срещат двамата, тоя дето не бил уловил нищо целия овързан, обинтован, абе направо мумия! Другия го пита:
– К’во стана бе, братче. Нищо ли не хвана?
– Маани, маани, не е за приказка! Абе излезнах аз на другия ден, тръгнах в гората, и не след дълго гледам една голяма дупка, черна, ама черна! И си викам, тука някой динозавър ша са въди… И викам аз „Уху-ху“ и са заслушах. По едно време чувам отвътре „Уху-ху“. Айде бе, си викам, и пак викам „Уху-ху“. И то пак вика „Уху-ху“. И са показа едно очо, ама голямо, ама жълто! Ах сега та пречуках аз теб! Стрелям, нищо, стрелям, пак. И по едно време кат ма заджаса оня ми ти експрес „Варна-София“…
Един човек си постоил страхотна…
Един човек си постоил страхотна вила в една дива гора. Всичко било идеално, само дето имало много мечки. Принудил се той да извика специализираната служба за борба с мечките. Пристига някакъв мъж, нисък, дебел, мъкне една голяма пушка и дърпа след себе си едно мърляво, малко кутре.
Собственика на къщата пита:
– Какво е това, бе?
– А, тва е Зефирчо, куче за лов на мечки!
Зачудил се човека, ама какво да прави, тръгнали към гората. Приближават се до едно голямо дърво и ловеца казва:
– Значи, сега аз се качвам на дървото и подплашвам мечката, когато тя падне на земята, Зефирчо й изяжда топките. Ясно?
– Ясно!
– Някакви въпроси?
– Мммм, абе… след като Зефирчо ще яде топките на мечката и ще я неутрализира, за какво ти е пушката бе?
– Ааа, пушката остава при тебе. Щото ако вместо мечката, падна аз, ти трябва веднага да застреляш Зефирчо!
Мъж тръгва на лов. Решил да взе…
Мъж тръгва на лов. Решил да вземе със себе си своята съпруга. Докато пътуват в колата, той и обяснява, какво да прави по време на лов:
– Главното при ловът е не толкова да убиеш елен, а да съумееш, да докажеш на ловците, които ще дотърчат от всички страни, че именно ти си застреляла този елен, а не те. Затова трябва да стоиш до убития елен и на всеки, който дойде, да обясняваш, че ти си го застреляла и той ти принадлежи.
Пристигнали те в гората, взели пушките и всеки тръгнал в различна посока. Върви мъжът из гората, никакви елени не се виждат, изведнъж – „Буууум“ – наблизо се чува изстрел. Тича мъжът по посока на изстрела и гледа жена си, а до нея един мъж, на когото тя доказва нещо ръкомахайки..Приближава се човекът и чува, как другият й отговаря:
– Добре, добре, този елен, ти си го застреляла… ама… не може ли поне седлото да си прибера…