– Не можем да ви повишим заплатата, но затова пък можем да ви намалим потребностите.

Началник се кара за пореден път за нещо на един от подчинените си. По едно време подчиненият го прекъсва:
– Само едно не мога да разбера, защо ме мразите толкова?
– Нищо лично, аз и себе си мразя понякога…
– За вас – разбираемо е, ама защо мразите и мене?

Подчинен казва на началника си:
– Ако не ми повишите заплатата със сто лева, ще разкажа на всички колеги, че сте я повишили с 200.

Младеж се разхожда с гаджето си по улицата и се разминават с представителен, богато облечен мъж. Поздравяват се и си продължават по пътя.
Момичето пита:
– Кой беше този?
– А, познаваме се от работата… Помощник ми е.
– Как така?
– Ами той подписва писмата, които аз нося до пощата.

Шеф упреква секретарката си, че е направила много грешки, печатайки доклада.
– Ама шефе, както гласи пословицата, конят има четири крака, но и той се спъва.
– Вярно, но не получава толкова висока заплата…

Шеф привиква главния счетоводител на фирмата:
– Абе Петров, все се чудя… От десет години работиш тук и нито веднъж не си поискал да ти вдигна заплатата. Какви ли далавери въртиш зад гърба ми?

В канцеларията е станала някаква ужасна грешка и началникът грещи вбесен на един от служителите:
– Някой от нас двамата е пълен идиот.
– Ама, господин началник… Как може такъв опитен началник като вас да вземе на работа идиот?

Управляващият компанията вика при себе си млад подчинен.
– Справяте се чудесно! – казва му той. – Съветът на директорите реши да ви назначи за мениджър на компанията в Торонто…
– Не зная дали е възможно да откажа, сър. Виждате ли, цялото канадско население според мен се дели на две – хокеисти и проститутки.
– Млади човече, бих ви помолил да вземете думите си назад. Моята жена е канадка!
– Наистина ли? А за кой отбор играе?

Двама колеги си говорят:
– Ужас! Шефът се заканва да съкрати половината хора в предприятието!
– Е, ние с тебе няма какво да се страхуваме. Просто се е скарал със жена си и сега разгонва всичките й роднини.

Бивш военен отива на интервю за нова работа. Там започват да го разпитват – къде е служил, какво умее, какво може да каже за себе си…
Той отговаря:
– Искам да ви кажа, че по време на моята служба в армията, без да искам стъпих на една мина и тя ми откъсна топките.
Шефът тутакси скача и казва, че ще го назначи на работа.
– Ама, вижте сега. Не искам да ме приемате за инвалид и поради тази причина, да ме взимате на работа… По-добре изслушайте и другите кандидати…
Шефът:
– Въобще не искам да ги изслушвам. Всички са една стока. Вместо да работят си чешат топките…