Полицай звъни на вратата. Отваря му домакинът. – При нас, господине, – казва строго полицаят, – постъпи оплакване, че вие тук издевателствате над някой си Бетховен.
Срещат се двама познати. – Какво работиш? – Ами в цирка съм – гледал ли си, има един номер „сам срещу лъва“? – А не те ли е страх? – Не, от какво да ме е страх? Аз играя лъва.
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – „Хамлет“. – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах „Макбет“!
Някакви получили покана за симфоничен концерт. Малко позакъсняли, настанили се на местата си и попитали съседа: – Какво свирят в момента? – Девета симфония от Бетовен. – Бре, значи доста сме позакъсняли! Цели осем симфонии сме пропуснали!
Група туристи разглежда Лувъра. След многочасова обиколка из залите на музея, екскурзоводът казва: – Ако имате някакви въпроси, моля, аз съм на ваше разположение. – Кажете, – обажда се една дама, – с какво търкате пода, за да блести така?
Авторът се подмазва на издателя си: – Знаете ли, от вас може да излезе чудесен баскетболист! – Защо? – пита учуден издателят. – Всичко, което ви предлагам, хвърляте право в кошчето!
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
