Някакъв зрител влиза в гримьорната на цирка и пита:
– Може ли да се видя с джуджето-клон?
– Аз съм. – излиза напред як мъжага.
– Ама… – смущава се посетителят. – Ти нали… такова.. нали си джудже?
– Е, и какво? Човек не може ли да разпусне в извънработно време?

Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст:
„Елате въоръжен, защото мястото е пусто!“.

– Ало, цирка ли е?
– Да.
– Трябват ли ви изроди за представление?
– Да, защо?
– Ами аз съм с две глави, на едната имам три уши, на другата четири очи…
– Добре, ще те вземем.
– Значи, да вземем да се видим? Ще ви чакам утре в 10.00 при часовника на гарата. За да ме познаете, ще нося списание в лявата ръка.

Клавирен концерт. Дама пита съседката си:
– Това Шопен ли е?
– Не съм сигурна – отговаря тя. – Да изчакаме да се обърне към нас…

На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва:
– Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!

– Е, как беше на вчерашния концерт? – обръща се баща към малкия си син. – Добре ли пяха?
– Не – отговаря малкият. – Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.

– Хареса ли ти снощи пиесата?
– Беше ужасно! Седях на такова лошо място, че нито виждах нещо, нито чувах!
– Аз бях още по-зле! Мястото ми беше чудесно и всичко виждах и чувах!

Между писатели:
– Какво правиш напоследък?
– Опитвам да пиша стихове.
– И как е, получава ли се?
– Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…

При директора на цирка идва фокусник и заявява, че с новия си номер може да предизвика паника сред зрителите.
– Е, какъв е номерът?
– Разрязвам жена наполовина!
– И вие наричате това номер? Нашият фокусник го прави вече десет години!
– Нима? На дължина?

Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било „Към потомството“.
Волтер я прочел и казал на автора:
– Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…