– Новата певица в операта няма нито глас, нито слух.
– Ти да не си ходил на опера?
– Не, снощи жена ми ходи и като се върна ми изпя всичко…
В цирка се явява кандидат за ра…
В цирка се явява кандидат за работа:
– Какъв номер можете да правите?
– Викат ми „Царя на яйцата“. За 15 минути мога да изям 100 кокоши и 100 патешки яйца.
– Добре, ще ви вземем на работа. Обаче да знаете – в неделя имаме по четири представления на ден, ще се справите ли?
– Разбира се.
– А като дойдат празниците, имаме представления всеки час.
– Как така всеки час? А аз кога ще ходя да обядвам?
В едно село ще се играе пиеса з…
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум.
В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго).
Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място).
Станало време когато един от подчинените на хана казва:
– Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане!
Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи.
– Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя.
Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери.
Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил:
– Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария).
Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал:
– Голям дъжд ша ни пере!
Дресьор на лъвове показва номер…
Дресьор на лъвове показва номер:
Слага си члена в устата на лъва и го удря с юмрук по главата. След което остава абсолютно невредим.
– Моля за доброволец от публиката – казва дресьора.
От публиката излиза бабичка. Дресьора:
– Да, заповядайте, госпожо.
Бабичката:
– Обаче ще може ли да ви помоля нещо – само да не ме удряте толкова силно по главата.