Албанските учени изобретили нов тип ракета „земя-земя“. На изпитанието присъстват висши военни и политици. Точно на старта обаче ракетата нещо засича и не успява да излети. Веднага към нея се спускат механици и техници и започват да оглеждат какво не е наред. По едно време един се провиква:
– Открих какъв е проблемът – скъсал се е главният ластик.

Старшината Гърдю командва войниците:
– Бегом от мен до другото дърво!

Старшината Гърдю съветва войниците:
– Който е тъп и не помни – да си записва като мен!

Старшината диктува на войник:
– Пиши! На 19 октомври – вторник…
– Фторник или вторник?
Старшината се замисля:
– А бе, я пиши – „На 20 октомври, сряда…“

Френски войник си спомня за войната в Алжир:
– Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко!
– Е, поне вода нямахте ли?
– Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!

Една курва забременяла. Не знаела кой е бащата и го кръстила „Кой ме е ебал“.
Отишло момчето в казармата и първия ден командира почнал да проверявя дали всички са тук, и казал:
– Георги!
– Аз!
Стигнал до момчето и казал:
– Момчето с неприлично име!
Всички мълчат.
– Момчето с неприлично име!
Пак всички мълчат. И командирът казал:
– Кой ме е ебал!
– Аз, командире!

САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия.
Върви той по улицата и си мисли:
„Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли?
Може би по високия ми ръст?
А може би заради очилата ми?
А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?“

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
– Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
– Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
– Не, госпожо.
– Аз съм жената на този, който нарекохте „глупак“.
– Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз?
– Не, не знам- казва генералската жена.
– Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Проверка в армията:
– Петров!
– Аз!
– Иванов!
– Аз!
– Презоградазакачикраков!
– Аз!
– Ебати фамилията!
– Аз!

Полковник на ръба покрива на казармата:
– Редник Петров, клекни! Редник Иванов – прав до него! Редник Костов – наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред!
Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника:
– Господин полковник! Време е за вечерната проверка!
– Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…