Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
– Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
– Мога – казал шефа.
Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
– Кажи сега какво изнасяш?
– Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.
Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:
– Какво става бе, човек?
– Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата.
– Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?

Някакъв пресича границата с торба на рамото. Митничарите питат:
– Какво носиш?
– Храна за канарчета.
– Я да видим ние… Ха, че това е кафе бе!
– Е, и?
– Ами канарчетата не ядат кафе.
– Да стоят гладни тогава!

Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия „Марлборо“. Митничарите го гледат и се ядосват:
– Мамка му, контрабандист! Да го спрем!
– Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи.
На другия ден пак:
– Мамка му, дай да го глобим!
– Не може, за една кутия не става.
Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели:
– Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата!
– Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.