– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото.
– Любопитно! А какво практикувате?
– Наказателен съдия съм.
Развод. Съдията разпитва жената…
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе.
– Ами мъжът ми не ще да ме ебе…
– Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте „не ме уважава“.
– Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава.
Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва:
– МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
Едно малко момченце било обвине…
Едно малко момченце било обвинено в изнасилване. Всички факти били против него и делото вървяло зле. Тогава майка му решила да поеме нещата в свои ръце. Свалила гащичките на момченцето и започнала да говори:
– Вижте, господа съдии, вижте! Може ли моето момченце с едно такова малко нещо да изнасили? Може ли? С такова малко нещо как ще изнасили? С едно такова малко нещо не може да изнасили!
Тогава момченцето прошепнало на майка си:
– Мамо, не ме пипай толкова, хихихи, защото-о-о… ще загубим делото…