По време на едно дело във връзка с кражба на лека кола, адвокатът на обвиняемия пита тъжителя:
– Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола?
– След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.

– Преди да започна да ви защитавам, ще отбележа, че този път положението ви е много по-сериозно. – казва адвокатът на своя клиент. – Миналия път се отървахте на косъм.
– Разчитам на това, че междувременно вие сте повишили квалификацията си…

Съдия пита подсъдимия:
– И не се ли страхувате когато обирате някоя каса?
– Разбира се, че се страхувам. Ами ако е празна…

Делото продължава няколко часа. Обвиняемият пита адвоката си:
– Още колко време ще продължи?
– За мен още около час, а за вас – от три до пет години.

В една адвокатска кантора се провежда следният разговор:
Клиентът:
– Извинете,може ли да ви попитам колко ще струва,ако ви задам един въпрос?
– 100 долара. А какъв е втория ви въпрос?

– Свидетелю, познавате ли подсъдимия?
– Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка.
– Кога беше това?
– Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…

– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията.
– Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!

– Вие сте толкова щастлив човек – имате всичко: апартамент, вила, кола, пари в банката…
– Да, но ми липсва алиби.

Съдията:
– Следващият, който прекъсне заседанието,ще си отиде в къщи!
Подсъдимият:
– Ура!

Клиент, току-що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си:
– И все пак не се ли страхувате от по-нататъшни трудности?
– О, не… Най-трудното мина.