Адвокат, който говори очевидни нелепости, се обръща с възмущение към съдията:
– Но вие не ме слушате, господин съдия!
– Имате късмет – успокоява го съдията.

– Господин прокурор, съседът ме обиди на публично място.
– И какво ви каза?
– Да вървя по дяволите.
– Е, и?
– Идвам право при вас.

– Задигнали сте дрехите на човека, когато се къпел. Имате ли да кажете нещо за свое оправдание?
– Да, на това място къпането беше забранено.

Двама затворници разговарят в килията:
– Видя ли какъв хубав часовник има надзирателят?
– Не, дай да го видя.

Председателят на съда:
– Можете ли да докажете своята невинност?
– Да, но дайте ми време да помисля.
– Давам ви пет години.

Началникът на затвора към излежал присъдата си затворник:
– Извинявайте, но поради грешка излежахте пет дни повече.
– А, не се притеснявайте, ще си ги прихвана следващия път.

– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите?
– Предпочитам да отлежа.
Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе.
– Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!

– Каква е приликата между половите органи и съдиите?
– И едните, и другите са несменяеми!

Съдията се обръща към обвиняемия:
– Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд.
– Виждам. И господин съдията не обича труда…

– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията.
– Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: „Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?“. Е, аз кога да работя?