Телефонен разговор с адвокатска кантора:
– „Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум“, добър ден.
– Добър ден, търся господин Голдблум.
– Няма го, в командировка е.
– А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум?
– Излезе на обяд.
– А господин Голдблум?
– Болен е тази седмица.
– Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум?
– На телефона.

Съдия пита следствен лекар:
– Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп?
– Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми!
– И сте сигурен, че не бе жив?
– Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…

Съдията:
– Вашата тъща се е хвърлила от балкона, а вие не сте направили нищо, за да я спасите!
– Господин съдия, това не е вярно! Когато я видях, че скача, слязох веднага на долния етаж, за да я хвана, но тя беше вече минала оттам!

– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията.
– Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: „Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?“. Е, аз кога да работя?

Знаейки всичките си престъпления, подсъдим увещава адвоката си:
– Ако успееш да ме уредиш с 5-годишна присъда, ще ти платя 5 милиона!
Скоро след това подсъдимият е осъден на 5 години. Адвокатът отива да му благодари за хонорара в затвора и обяснява:
– Ако знаеш колко трудно беше да издействам присъда от 5-години… съдията искаше да ти даде само 3.

Съдията пита свидетеля:
-На какво разстояние се намирахте от местопроизшествието?
-На 14 метра и 39 сантиметра.
-Какво? Откъде знаете толкова точно?
-Ами след катастрофата си отидох до нас, взех един метър, върнах се и го измерих.
-Защо?
-Защото бях сигурен, че някой като вас ще ми зададе този идиотски въпрос.

– Защо искате развод?
– Защото жена ми по цели нощи скита по баровете, господин съдия.
– И защо скита по баровете?
– Търси ме…

Съдията към подсъдимия:
– Затова, че сте нарекли съседа си ?свиня? съдът Ви налага глоба от 1000 лева.
– Но, г-н съдия, миналия път за същото Вие ме глобихте 200 лева.
– Съжалявам много, но ? свинското поскъпна.

В съдебната зала:
– Тридесет години затвор? – провиква се драматично подсъдимият.
– Но, господин съдия, аз съм на шейсет и девет години!
– Съдът не иска от вас невъзможни неща, – отвръща достолепно магистратът, – Изкарайте колкото можете!

Съдията към подсъдимия:
– Ще кажете ли нещо във Ваша защита, след твърденията на посочените от прокурора двама свидетели, че са Ви видяли как сте откраднали прасето.
– Какво да кажа, освен да посоча десет души, които ще потвърдят, че не са ме видяли.