Свидетелят се заклева да каже истината и съдията го пита:
– Вие очевидец ли сте на престъплението?
– На престъплението не, господин съдия, но на слуховете – да.

В съда съдията разпитва една жена:
– На колко години сте?
Тя мълчи.
– Ще ми кажете ли на колко години сте?
Тя пак мълчи
– Имайте предвид, че колкото повече мълчите, толкова по-възрастна ставате.

Съдията към подсъдимия:
– Твърдите, че белегът на главата на тъжителя е по наследство?
– Да, г-н съдия. Дядо ми е бил много буен и аз съм като него.

– Не ви ли е срам на стари години да откраднете мобифон?!
– Господин съдия, на млади години нямаше!

– Какво е последното ви желание? – обръща се прокурорът към осъдения на смърт.
– Да ви върна същия въпрос.

– Моля да бъда съден при закрити врати.
– Защо?
– Хремав съм.

Моля призовката да ми се изпрати по-бързо, тъй като в момента местя местожителството си на друго място.

Из съдебните книжа:
„И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание.“

Съдията :
– Не си кривете душата, Иванов! Мога да ви докарам трима човека, които са ви видели да крадете прасето на съседа си!
– Аз пък мога да ви доведа триста, които не са ме видели!

Началникът на затвора разхожда журналисти на посещение и им хвали програмата за ограмотяване на затворниците. Отваря някаква килия и сочи затворника вътре:
– Ето този е нашата гордост! Беше съвсем неграмотен, преди да дойде тук за пръв път. А сега излежава вече втора присъда за фалшифициране на документи!