– Значи обвиняемият ви е нарекъл глупак? – Да, в общи линии. – Как така „в общи линии“? – Ами каза го заобиколно – „интелектуално двамата с вас сме на едно ниво“.
Извадка от автобиография: – Аз съм много примерен човек – изпълнявам си съвестно задълженията, никога не противореча на шефа, спазвам си работното време, не пия, не пуша, не обиждам, верен съм на жена си… но като изляза от пандиза друга птичка ще запее…
Рано сутринта съдията влиза в сградата на съда и вижда там самотен мъж. – Вие какво правите тука? – Ами свидетел съм. – По кое дело? – Ами не знам още, ама все ще се намери нещо.
В килията докарват нов затворник. Един от старите скача и започва да го прегръща: – Ей, какво става бе, къде се губиш! От колко време не сме се виждали! Вглежда се обаче по-внимателно в куртката на новия и казва: – Опа, извинявай… Сбъркал съм номера.
Разговарят двама затворници: – Ти за какво си тук? – Станах изкупителна жертва на конкуренцията. – Как така? – Правех същите банкноти, каквито прави и държавата.
Две мутри с голяма мъка разбили касата на едно чейнджбюро. Прибрали пачките с банкноти и ги занесли в скривалището си. – Хайде да ги преброим – предложил единият. – Защо ти трябва! – отговорил уморено другият. – Нека сега си починем, а колко сме задигнали, ще разберем утре от вестниците.
Двама затворници решили да избягат от затвора. Но трябвало първо да прескочат сто огради. Почнали да прескачат. Стигнали петдесетата ограда и единия попитал: – Измори ли се? – Не. Стигнали до стотната. – Измори ли се? – Да. – Дай тогава да се връщаме.
