Съдията:
– Вашата тъща се е хвърлила от балкона, а вие не сте направили нищо, за да я спасите!
– Господин съдия, това не е вярно! Когато я видях, че скача, слязох веднага на долния етаж, за да я хвана, но тя беше вече минала оттам!

– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията.
– Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: „Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?“. Е, аз кога да работя?

Съдията пита свидетеля:
-На какво разстояние се намирахте от местопроизшествието?
-На 14 метра и 39 сантиметра.
-Какво? Откъде знаете толкова точно?
-Ами след катастрофата си отидох до нас, взех един метър, върнах се и го измерих.
-Защо?
-Защото бях сигурен, че някой като вас ще ми зададе този идиотски въпрос.

– Защо искате развод?
– Защото жена ми по цели нощи скита по баровете, господин съдия.
– И защо скита по баровете?
– Търси ме…

Съдията към подсъдимия:
– Затова, че сте нарекли съседа си ?свиня? съдът Ви налага глоба от 1000 лева.
– Но, г-н съдия, миналия път за същото Вие ме глобихте 200 лева.
– Съжалявам много, но ? свинското поскъпна.

В съдебната зала:
– Тридесет години затвор? – провиква се драматично подсъдимият.
– Но, господин съдия, аз съм на шейсет и девет години!
– Съдът не иска от вас невъзможни неща, – отвръща достолепно магистратът, – Изкарайте колкото можете!

Съдията към подсъдимия:
– Ще кажете ли нещо във Ваша защита, след твърденията на посочените от прокурора двама свидетели, че са Ви видяли как сте откраднали прасето.
– Какво да кажа, освен да посоча десет души, които ще потвърдят, че не са ме видяли.

Съдията:
– Обещавате ли да казвате истината, само истината и нищо друго освен истината?
Обвиняемият:
– Обещавам.
Прокурорът:
– Протестирам! Днес е 1 април.

Съдията пита:
– Госпожо, кога ви изнасили обвиняемия
– Ми, цяло лято, господин съдия

В съда съдията се обръща към обвиняемия:
– Предишният път нали ви казах, че повече не искам да ви виждам тук?!
– Това обяснявах и аз на полицаите, г-н съдия…