– Щом казвам „не съм го откраднал“, значи няма да ви го върна!

Свиждане в затвора. Съпругата нервно се върти на стола си и скача преди да е изтекло разрешеното време.
– Време е да тръгвам, мили. През цялото време си мисля колко ли е тежко на нашето кученце да стои затворено по цял ден…

– Вярно ли е, че сте нарекли този господин „глупак“ – пита съдията.
– Вярно е – отговаря селянинът.
– А истина ли е, че сте го нарекли и „овен“?
– Не, това забравих да му кажа.

„…и тогава обвиняемият започна да ми къса дрехите…
Скъса ми чорапогащите и бикините, но полата не я скъса, защото си я бях свалила предварително.“

– Ето че вече двайсет години се срещаме с вас в тази зала и то доста често – казва съдията на обвиняемия. – Мисля, че за тези години вие бихте могли изцяло да се промените и да се поправите!
– А вие, ваша чест, бихте могли да станете министър на правосъдието…

Съдията пита обвиняемия:
– Така ли откраднахте, както разказа прокурорът?
– Не точно така, но и неговият метод заслужава внимание.

– Да-а-а, каква щедра природа имаме… Разхождам се вчера из парка, и гледам на тревичката – златно синджирче! Измъкнах мадамата от него и си го взех за спомен.

В съда:
– Осъждам ви на доживотен затвор.
– Протестирам!
– Увеличавам присъдата с още една година.

Жена на свиждане при мъжа си в затвора:
– Слушай, децата вече започнаха да задават въпроси…
– Какво – къде е баща им ли?
– Не – къде си скрил ограбените пари.

Надзирателят командва затворниците:
– Да си изчистите добре килиите! Утре пристига министъра!
Глас от залата:
– Него пък за какво са го вкарали?