Свиждане в затвора. Съпругата нервно се върти на стола си и скача преди да е изтекло разрешеното време. – Време е да тръгвам, мили. През цялото време си мисля колко ли е тежко на нашето кученце да стои затворено по цял ден…
– Вярно ли е, че сте нарекли този господин „глупак“ – пита съдията. – Вярно е – отговаря селянинът. – А истина ли е, че сте го нарекли и „овен“? – Не, това забравих да му кажа.
– Ето че вече двайсет години се срещаме с вас в тази зала и то доста често – казва съдията на обвиняемия. – Мисля, че за тези години вие бихте могли изцяло да се промените и да се поправите! – А вие, ваша чест, бихте могли да станете министър на правосъдието…
– Да-а-а, каква щедра природа имаме… Разхождам се вчера из парка, и гледам на тревичката – златно синджирче! Измъкнах мадамата от него и си го взех за спомен.
Жена на свиждане при мъжа си в затвора: – Слушай, децата вече започнаха да задават въпроси… – Какво – къде е баща им ли? – Не – къде си скрил ограбените пари.
