Луди

Двама луди се люлеят на втория етаж на прозореца на къщата си с една дъска. Палави деца звънят на звънеца и бягат. Лудият от външната страна казва на лудия от вътрешната:
– Ти си по-близо, върви да видиш кой звъни!
Лудият от вътрешната страна отива да види кой звъни, а другия пада от втория етаж заедно с дъската и застава пред вратата. Лудият отвътре отваря вратата и като вижда другаря си казва:
– Ако знаех, че си ти, изобщо нямаше да слизам.

Главният психиатър видял, че лудите са се наредили в редица на двора и един по един падат и почват да си блъскат главата в асфалта. Пратил един от докторите да провери какво става. Оня се връща след половин час:
– Един от лудите е нарисувал с тебешир една черта на асфалта и обещава 1000 лева на всеки, които успее да пропълзи отдолу.
– А ти защо толкова се забави?
– 1000 лева са си сериозни пари…

Шефът на лудницата събира трима луди и им казва:
– Момчета слушаите, защото който ми каже на колко е равно осем по седем ще го изпишем веднага.
Първият луд мислил, мислил и казал – четвъртък. Вторият луд мислил, мислил и казал – 198. А пък третият без да се замисли казал 56.
Тогава шефа се израдвал много и попитал лудия:
– Браво бе Пешо, ама как разбра?
А лудият се усмихнал и казал:
– Елементарно, разделих четвъртьк на 198…….

Двама луди се сбиват по време на разходката и санитарите ги отвеждат при директора на психиатрията.
– Той е виновен! – крещи единият болен. – Казва, че е Наполеон, а много добре знае, че Наполеон съм аз!
– Не е вярно! – горещи се другият. – Аз съм Наполеон! Кажете му, докторе!
Директорът ги изслушва и отбелязва спокойно:
– Вие двамата кога ще се научите да се обръщате към мен с „Ваше императорско величество“?

В лудницата:
– Докторе, пациента от стая 107 се обяви за Хитлер и каза, че ще избие всички
– Сложете му усмирителна ризница
– А онзи от стая 121 се обяви за Ромео…
– Сложете му усмирителни гащи

В лудницата решили да проверят лудите дали вече са се излекували. Нарисували на стената една врата и чакали да видят какво ще стане. Тръгнали да отварят вратата, мъчили се, но само един стоял и гледал. Помислили, че вече е излекуван, лекарите го попитали:
– Ти защо не се опита да отвориш вратата?
– Да не съм луд. Като нямам ключ какво да се опитвам!

Човек влиза в лекарския кабинет. Отива до доктора и най-спокойно го заговаря.
– Добър ден. Един хляб.
– … Моля?!
– Един хляб. По-пухкав, ако може. И типов.
– Аха… на горния етаж.
– Там ли продават хляб?
– Не. Там е психиатрията!