В ресторанта на компания „Майкрософт“

Клиентът: Келнер!
Келнерът: Добър ден, казвам се Бил, Вашият келнер. Какъв е проблемът?
Кл.: В супата плува муха!
К: Опитайте още един път, може би втория път вече няма да я има.
Кл.: Не, опитах. Пак е тука!
К: Може би супата така е инсталирана? Пробвайте да я разбъркате с лъжицата.
Кл.: Лъжицата не помага, мухата продължава да плува.
К: Значи, супата е несъвместима с чинията. Какво ястие сте поръчали?
Кл.: Поръчах СУПА!
К.: Хмм? всичко трябва да е наред. Значи, проблемът е в конфигурацията. Каква е конфигурацията на вашата супа?
Кл.: Инсталирана е в чиния, върху покривка, с лъжица и муха вътре.
К.: А помните ли конфигурацията й до момента, в който попадна мухата вътре?
Кл.: Аз поръчах стандартна супа!
К.: А пробвахте ли да я обновите до новата версия на стандартната супа?
Кл.: Вие какво, всеки ден ли правите по няколко стандартни супи?
К.: Да, стандартната супа се обновява средно 5 пъти на час.
Кл.: В момента каква стандартна супа можете да ми предложите?
К.: Сега е достъпна доматена супа.
Кл.: Добре, донесете доматена супа.
(Келнерът отива и след малко се връща с друга чиния).
К.: Заповядайте, вашата стандартна супа.
Кл.: Ама това е картофена супа!
К.: Да, защото Майкрософт повече не поддържа доматена супа.
Кл.: Карай да върви, дойде ми до гуша. Вече съм толкова гладен, че ще ям каквото има.

Сметка
Стандартно ястие: 5.00 $
Обновяване до нова версия на стандартното ястие 2.50 $
Техническа поддръжка 10.00 $
–
Всичко 17.50 $

Софтуера като мотика…
Кратък компютърен речник с пояснения.

Чайник – начинаещ потребител, ненастъпил още мотиката и затова уверен, че мотики не съществуват.

Леймър – потребител, редовно настъпващ мотиките, но продължаващ да вярва, че мотики не съществуват.

Тесен специалист – потребител, овладял до съвършенство настъпването на едни и същи мотики.

Широк специалист – потребител, имащ на челото си две или повече цицини.

Програмист – този, за когото при настъпването на мотиките е най-важен резултата. Понеже му е омръзнало да настъпва чуждите мотики, прави свои собствени.

Напреднал програмист – програмист, настъпващ дадена мотика не повече от два пъти.

Копирайт – концепция, ограничаваща броя на достъпните за настъпване мотики според финансовите възможности на потребителя.

Геймър- този, за когото при настъпването на мотиките най-важен е самия процес. Обикновено не може да произвежда собствени мотики.

Чийтър – разновидност на геймъра, настъпва само мотики с дунапренови калъфки на дръжката и обикновено само по веднъж.

Хакер – този, който е способен да настъпи мотиката даже ако е затворена в барака и заключена с катинар.

Хакер-идеалист – благороден борец за правото всеки да може да настъпи неограничен брой мотики.

Microsoft – корпорация, световен лидер в производството на мотики.

Бил Гейтс – митично същество от програмисткия фолклор; зъл дух, покровител на мотиките.

Ъпгрейд – процес на непрекъснато харчене на пари за нови мотики, всяка от които удря още по-силно от предишната.

Бета-версия – версия, в която мотиките се виждат с невъоръжено око.

Релийз – версия, в която мотиките са покрити със шума.

Съвместимост на версиите – принцип, позволяващ новите мотики да ви нацелват точно по цицината от предишните.

Асемблер – език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда.

Локална мрежа – технология, позволяваща да бъдеш праснат по челото даже когато мотиката е настъпил някой друг.

Интернет – технология, позволяваща да настъпваш мотики на другата страна на земното кълбо.

Мрежова конференция – технология, позволяваща на всеки да настъпва не само своите, а и чуждите мотики.

Кирилишки кодировки – подаръчен комплект мотики за потребителите на интернет.

Приятелски интерфейс – гумена облицовка на дръжката на мотиката.

Гъвкав (настройваем) интерфейс – облицовка на дръжката на мотиката, която можеш да нагодиш по височината на челото си.

Графичен интерфейс – мотика с регулировка на цвета и силата на искрите, които ще видиш след като те прасне по челото.

Ненадеждна система – мотика, които ви бие по челото даже и тогава, когато не сте я настъпили.

Надеждна система – мотика, които ви бие точно по челото даже и тогава, когато сте с гръб към нея.

Многозадачност – концепция, позволяваща да настъпиш няколко мотики едновременно.

Обектно-ориентирано програмиране – метод за производство на мотики на принципа на матрьошките.

Мануал (ръководство) – книга, описваща различните начини за настъпване на мотиката. Никога не се ползва от леймърите и хакерите. Напредналите програмисти я използват сред като настъпят мотиката втори път.

Техническа поддръжка – служба, която дава съвети какво да се прави след настъпване на мотиката. Обикновено първият й съвет е да настъпиш мотиката пак и да сравниш усещанията.

Разхожда се един руски хакер из парка през нощта, и вижда как на една пейка някакъв грузинец напъва отзад една девойка. Той се оглежда, позамисля се, па си сваля гащите, и напъва грузинеца отзад. Последния от своя страна, заклещен между двамата, няма как да мръдне, и само пита през зъби – „Кой си ти бре?“, на което хакерът отговаря:
– Мълчи, мълчи, мое анонимно прокси…

Някакъв се хвали:
„Вчера инсталирах Windows XP. Страшна работа… Сам си намери всички вградени устройства, мрежовия принтер, един стар монитор в шкафа и три развалени мишки в кутията под бюрото…“

Aкo програмистите строяха къщи…

1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03.
На възложителя не му се харесва израза, „когато стане, тогава“. Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03.
Петров отиде да върне бутилките.

8.03.
Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати „Строежът се изпълнява от компания „Allstroy“ (www.allstroy.bg)“. С чувство на изпълнен дълг играем „Quake“.

20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо: забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.

11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров – петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.

14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.

19.08.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, че по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.

2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за силата на Кориолис. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естествено я хареса. Мамка му.

4.10.
Питаме Алекс дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда – в стандартните панели има недокументирана функция.

5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.

6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и от мъка отиде да се напие.

8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.

17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.

7.11.
Празнуваме 7 ноември – или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не нагоре, а надолу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.

25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12.
Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника

14.01.
Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02.
Най-после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.

4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.

5.02.
Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.

7.02.
Заваля сняг…

10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, че възложителят няма да забележи.

11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.

12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.

13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.

15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.

17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.

20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно – ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.

21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.
Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.

22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е – късно е да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.

23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.

25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по-лошо.

27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва, че е по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.

1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше… Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.

2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.

3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера? В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да – и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци…

4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е ебало майката?

Говорят си двама програмисти:
– С какво програмистът се различава от обикновения смъртен?
– Ами с това, че е в състояние да отговори на въпрос, в който вече се съдържа отговорът.
– Тоест как?
– Е, например: колко е 2х2=4?
– Естествено – TRUE!

Sony has announced its own computer operating system now available on its hot new portable PC called the Vaio. Instead of producing the cryptic error messages characteristic of Microsoft’s windows 95, 3.1, and DOS operating systems, Sony’s chairman Asai Tawara said, „We intend to capture the high ground by putting a human, Japanese face on what has been-until now-an operating system that reflects Western cultural hegemony. For example, we have replaced the impersonal and unhelpful Microsoft error messages with our own Japanese haiku poetry. The chairman went on to give examples of Sony’s new error messages:

A file that big?
It might be very useful.
But now it is gone.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
The Web site you seek
cannot be located but
endless others exist
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Chaos reigns within.
Reflect, repent, and reboot.
Order shall return.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
ABORTED effort:
Close all that you have.
You ask way too much.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
First snow, then silence.
This thousand dollar screen dies
so beautifully.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
With searching comes loss
and the presence of absence:
„My Novel“ not found.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
The Tao that is seen
Is not the true Tao, until
You bring fresh toner.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
windows NT crashed.
I am the Blue Screen of Death.
No one hears your screams.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Stay the patient course
Of little worth is your ire
The network is down
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
A crash reduces
your expensive computer
to a simple stone.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Yesterday it worked
Today it is not working
windows is like that.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Three things are certain:
Death, taxes, and lost data.
Guess which has occurred.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
You step in the stream,
but the water has moved on.
This page is not here.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Out of memory.
We wish to hold the whole sky,
But we never will.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Having been erased,
The document you’re seeking
Must now be retyped.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Serious error.
All shortcuts have disappeared.
Screen. Mind. Both are blank.

Hаскоро беше откраднат сорс кода на Windows XP:

#include
#include
#include

char make_prog_look_big[1600000];

main()
{
if (detect_cache())
disable_cache();

if (fast_cpu())
set_wait_states(lots);

set_mouse(speed, very_slow);
set_mouse(action, jumpy);
set_mouse(reaction, sometimes);

printf(\“Welcome to Windoze 3.999 (we might get it right \
or just call it Chicargo)\n\“);

if (system_ok())
crash(to_dos_prompt);
else
system_memory = open(\“a:\swp0001.swp\“, O_CREATE);

while(1) {
sleep(5);
get_user_input();
sleep(5);
act_on_user_input();
sleep(5);
if (rand() < 0.9)
crash(complete_system);
}
return(unrecoverable_system);
}

Театрално училище.
Преподавател обяснява на студент компютърджия:
– Искам нежност, да изобразите, нежност! А не тази идиотска усмивка! Предствете си че виждате монитор с OS2, а така е по-добре, сега на монитора е UNIX, Браво! Отлично!
– А сега искам негодувание – преставете си Windows 95, не колега, не искам бяс! Добре, Windows 3.11, не тази скептична физиономия де! Хайде трябва ми негодувание! Windows NT си представете, не не ми трябва ласкава усмивка! Добре… Представете си, представете си Internet Explorer! O! Отлично изиграно колега!
Хайде сега нещо по ваша инициатива – Microsoft Word! Колега, ама моля ви се колега, не повръщайте в залата!

Един си купил мишка с инфрачервен порт. Прочел ръководството и там пишело, че работи върху всякаква повърхност. Потъркалял я върху масата – работела!
… върху хартия – също!
… по балатума – пак!
Какво ли още да опита?
По огледалото?
„Открито е ново устройство…“