Сватба в Габрово. Бурни танци. Младоженецът хваща микрофона:
– Скъпи гости, огладняхте ли?
– Даааааааа!
– Ами прибирайте се в къщи да обядвате!

Млада еврейска двойка се жени. Отиват при равина да им разясни въпросите около морала:
– Никакви танци! – казва им той.
– Това не е морално!
– А с*кс?
– Е, с*кс може, няма как… Нали трябва поколение да се ражда все пак.
– А какъв с*кс? Например – жената отдолу, мъжът отгоре?
– Да, така може.
– А обратното – мъжът отдолу, жената отгоре?
– И така може.
– А прави?
– Прави не може! Вие като почнете така, и до танци ще го докарате!

Еврейско семейство има гости. На масата само нарязан хляб. Сара се обажда от кухнята:
– Авраме да нося ли кокошката?
– Не Сара, гостите още хляба не са дояли.
Чувайки това гостите започват да ядат бързо. Изяждат всичкият нарязан хляб. На масата остават само трохи.
– Сара, вече можеш да донесеш кокошката.
Сара донася жива птица, поставя я на масата и кокошката почва да кълве трохите…

Трима врачани се разхождат из центъра на София и виждат момиче и момче как се натискат. Единият от тях казал:
– Аре една четворка!
Приятелят на момичето се обадил:
– Кви ги говориш бе? Ние сме 5 човека!
– Тизе па къде са буташ бе, абен?

Из дневник на един обикновен руснак:
– „Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.

Разговор между Английска семейна двойка:
– Скъпа, трябват ми неистово 500 паунда, за да участвам в Оперен конкурс!
– Скъпи, имаш ли някаква идея!
– Да! Ще продам тялото си!
– Това е супер, ама откъде ще намериш останалите 498 паунда?!