Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
– Спирай коня!
– Ама защо… ама как… – спори известно време с гласа, но все пак спира.
– Слизай на земята.
Слиза.
– Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
– Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
– Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
– Е, и сега?
– Егати кефа, слушай как бълбука само!

Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
– Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
– 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
– И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
– Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.

Каубой и индианският му водач препускат из прерията. По някое време спират, индианецът се ослушва и казва:
– Апахите идват от запад.
– Какво ще правим?
– На изток!
Пак препускат. Пак спират.
– Команчите идват от изток!
– Ами сега?
– На север!
След време пак:
– Сиуксите идват от север.
– Какво ще правим?
– На юг!
Пак бягат. Пак спират.
– Навахите идват от юг.
– И какво ще правим сега?
Индианецът се замисля и казва:
– Какво имаш предвид като казваш „ние“, бледолики?

Един каубой си купил кон от пазара на селото и си тръгнал за вкъщи.
Конят се препънал и той казал:
– Едно.
Втори път се препънал конят и каубоят казал:
– Две.
Таман стигнал до дома си и конят пак се препънал. Тогава каубоят казал:
– Три – извадил пистолета и го застрелял.
Жена му в тоз момент се обадила:
– Абе мъжо, как можа да застреляш такова хубаво животно!
А той й отговорил:
– Едно…