Един пътник пристигнал на забутана гара някъде в прерията. Слязъл от влака, огледал се – наоколо само поле. Попитал началник-гарата:
– А къде е градът?
– На 15 километра оттук.
– Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града?
– Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите.

В прерията прекарали железница и, силно впечатлен, един индианец отишъл при вожда и казал:
– Искам да си сменя името!
– Така ли? И как искаш да се казваш?
– Големият метален огнен кон, който препуска из прерията със страшен шум, бълва пушек и хвърля искри.
– И как ще ти викаме за по-кратко?
– Ту-тууу…

Свещеник в Тексас произнася противоалкохолна проповед:
– Скъпи братя и сестри! Алкохолът е най-страшният бич за хората. Когато се напиете, не знаете какво вършите. Биете децата си, стреляте по съпругите си, и което е най-лошото, никога не ги улучвате.

Двама каубои яздят през пустинята – единият шеф, другият телохранител. Гледат срещу тях иде друг конник (ама го виждат чак на хоризонта – вижда се дребен колкото една педя).
– Убий го тоя! – казва шефа.
– Е-е-е, далече е още.
След малко го виждат – висок две педи.
– Застреляй го тоя!
– Далече е, шефе.
Яздят още и го доближават на 20-30 метра.
– Застреляй го! – казва шефа.
– Ама срамота бе, шефе… – казва телохранителят. – От ей-такъв го знам! (показва една педя височина)

Двама индианци се срещат и единият пита другия:
– Защо ти е мокро седлото?
– Попаднах на засада, стреляха по мен…

Турист разказва за пътешествието си в Мексико:
– Беше просто ужасно! Представяте ли си, индианци отляво, индианци отдясно, индианци – пред мен! Дори и зад мен имаше индианци!
– И какво направихте?
– Какво да направя? Наложи ми се да купя едно от одеалата, които предлагаха…

Примрял от глад каубой препуска през прерията и изведнъж вижда индианец, който пече месо на огъня. Каубоят спира до него и се нахвърля на месото. Като се позасища, решава от любезност да завърже някакъв разговор.
– От кое племе си?
– От чернокраките. – отвръща индианецът.
– Знаеш ли… – продължава каубоят, – нещо не ми харесва вашият вожд.
– Като не ти харесва, не трябваше да го ядеш!

В един бар в Дивия Запад влиза китаец, отива до бара и измънква:
– Един сян!
Барманът, двуметров негър, го изгледал строго и му казва:
– Чш, тука е Дивия Запад, бе! Къв е тоя сян!? Като влизаш трошиш вратата, избиваш половината клиенти, идваш до бара и изреваваш „Дай едно уиски, бе!“ Ха сега го направи като хората!
Китаецът излиза и след малко се връща, влиза тихо, отива до бара и пак измънква:
– Един сян.
Негърът кипва, вдига жълтура за яката и го слага зад бара:
– Глей ся как се прави!
Излиза вън и след малко влиза, трошейки вратата, вади пистолетите и изпозастрелва каубоите. Отива с тежки крачки до бара и изревава:
– Дай тука едно уиски!
Китаецът се подава и измънква:
– На черни не продаваме.

Говорят си двама каубои:
– Ти чувал ли си за Неуловимия Джо?
– Не. А защо е неуловим? Да не би да има най-бързия кон?
– Не, кара една кранта.
– Или е страшен стрелец?
– Изобщо не може да стреля.
– А защо не могат да го уловят тогава?
– Че кой ще го гони пък него, на кого е притрябвал?

Двама каубои влезли в един бар да пият. Единият казал:
– Ей, тука имат един страшен коктейл – викат му „Лунна светлина“.
– А, не. – казал другия. – Аз ще пийна едно уиски.
– Никакво уиски, ще пием коктейли.
– Не, за мен уиски.
– Барман, две „Лунни светлини“!
– Ама не искам…
Първият каубой вади пищова, насочва го към втория и му вика:
– Ще пиеш!
Оня изпива коктейла и пада полумъртъв – очите облещени, езика изплезен, косата настръхнала…
След малко се изправя и първият каубой му подава пищова:
– Добре, хайде сега ти ми насочи пистолета в челото, че да ударя и аз една „Лунна светлина“.