– Как наричат в Чукотка умните хора?
– Туристи.
Чукчата си купува радио. Носи …
Чукчата си купува радио. Носи го вкъщи и решава да се похвали на роднините. Сядат около масата, слагат радиото по средата, чукчата натиска копчето и… нищо не става. Най-мъдрият от присъстващите казва:
– Ток му трябва.
Поглеждат – само една жица стърчи. Пъхват антената в контакта и пак чакат. След малко от апарата започва да излиза пушек. Най-мъдрият чукча казва:
– Ей сега диригента като си допуши цигарата и ще засвирят.
Чукчата е в Москва със семейств…
Чукчата е в Москва със семейството си. По някое време си губи жената. Отива при един милиционер и му казва:
– Другарю милиционер, загубих си жената. Давай да ходим да я търсим.
– Дай описание.
– Какво е това „описание“?
– Ами ето, за пример ще ти дам описание на моята жена. Висока, стройна руса, със сини очи, големи гърди, дълги крака…
Чукчата се замисля дълбоко и вика:
– Знаеш ли какво, я по-добре да ходим да търсим твоята жена!
Един чукча е в Москва. Стои си …
Един чукча е в Москва. Стои си той там и гледа паметника на Пушкин. Гледа, гледа… По едно време един полицай минава и чукчата го пита:
– Извинете, на кого е този паметник?
– На Пушкин.
– Аааа, онзи дето написал „Мъртви Души“ ли?
– Не, „Мъртви Души“ е написал Гогол.
Чукчата стои, стои и след кратък размисъл вика:
– Хммм… „Мъртви Души“ е написан от Гогол, пък паметника на Пушкин…
На чукчата му попаднали отнякъд…
На чукчата му попаднали отнякъде сума пари, и к’во да ги прави – вложил ги в банка. Здрав влог, едър спестител един вид, изпращат го с уважение.
На другия ден обаче чукчата пак пристига в банката.
– Тегля си парите.
– Ама как, ама защо…
Тегли и това е. Ама си ги иска и в чисто нови банкноти. Какво да го правят – клиент. Нареждат му един куп нови банкноти. Сяда в един ъгъл, брои ги, и отива пак на касата.
– Пак ги внасям.
Клиент, какво да го правят… Издават му нова книжка, изпращат го с уважение. На излизане чукчата вика:
– Утре пак ще дойда да си ги преброя.
Трима чукчи вървели през тайгат…
Трима чукчи вървели през тайгата и единия се загубил. Спрели другите двама да го чакат. По едно време единия се ядосал и казал на другия :
– Я, стрелни във въздуха, че да се намерим.
Стрелнал другия, ама изгубилия се пак го няма.
– Я пак стрелни – казал пак единия.
Другия пак стрелял, но нищо. За трети път оня казал:
– Айде пак стреляй.
– Добре, ама за последно, че ми свършиха стрелите.