Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала:
– Веднага ми върнете чантата!
– Няма да ти я върнем!
– Върнете ми я веднага!
– Няма да ти я върнем!
– Върнете ми я да не стане като миналия път!
Животните се уплашили, върнали я и я попитали:
– Ама бабо Мецо, какво стана миналия път?
– Ами не ми я върнаха…
Животните в гората направили засада и убили слона – ще го ядат. Обаче вече било мръкнало и оставили мишката да го пази до сутринта.
На сутринта пристигат и какво да видят – от слона останали само кокали, а мишката лежи с подут корем.
– Какво става бе, къде е слона?
– Абе майната му на слона, какво ме занимавате с глупости… Мене ме боли корем та две не виждам, те за някакъв слон ми приказват.
Лъвът събрал всички животни и им казал:
– Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа.
И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков.
– Защо ми носиш морков, а не месо?
– Ами защото не можах да намеря друго.
Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее.
– Що ревеш бе?
– Щото ме боли.
– А що се смееш?
– Таралежът иде с ябълка.
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
– Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
– Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт – казал му заекът – но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
– Лес…
– йес, йес – отговорила гората.
– Какой цветок растьот в етава мароза?
– Роза, роза…- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
– Лес…
– йес,йес…
– Что я буду есть в ету ночь темную?
– Ую, ую…
Лъвът направил трудов ден в гората със задължително присъствие на всички животни. Само заекът не дошъл. Лъвът пратил баба Меца да го повика. Тя отишла, но на вратата на къщата на заека имало табела: „Ебем!“.
Мечката се върнала и разказала всичко на лъва. Той поклатил глава и казал: „Нека, и аз като млад така правех…“
Минало време, лъвът направил нов трудов ден. Пак само заекът отсъствал. Пак мечката отишла да го вика и намерила пак същата бележка на вратата. Лъвът пак не се разсърдил. Но когато и на трети трудов ден пак само заекът не се появил, лъвът лично отишъл да го извика. Гледа бележката на вратата, влиза и гледа заекът… хрупа морков. Попитал го: „К’во ебеш ти бе, зайо?“
Заекът му отговорил: „Ебем ти трудовия ден!“
Зайо Байо бил некрофил. Извикал го един ден лъва и му казал:
– Зайо Байо, повече в гората да не си барнал нищо мъртво, само да си оправил още веднъж мъртво животно ще те изям.
К’во да прави Зайо Байо – съгласил се. Но не щеш ли срещнал той на една поляна един умрял слон. Огледал се той и като не видял никой започнал да го клеца. По едно време от храстите изскочил лъва и му казал:
– Абе Зайо, нали се разбрахме, к’во правиш?
Зайо Байо отвърнал:
– Ами какво да правя – на хуя ми умря.
Заекът и мечокът пътуват заедно във влака. По едно време във вагона влиза кондукторът и почва да проверява билетите. Мечокът се шашка:
– Ами сега, аз съм без билет…
– Аз пък си имам – радва се заекът.
– Защо не ми го дадеш на мене да го покажа, а ти ще се скриеш в джоба ми докато мине проверката? – предлага мечката.
Навива се заека, скрива се. Идва кондукторът. Перфорира билета и пита мечока:
– А какво е това в джоба ти?
Мечока се тупа силно по джоба, вади заека оттам и казва:
– А, нищо особено, снимката на един приятел…
Прибрал се Кумчо Вълчо вкъщи мъртво пиян и казал на Кума Лиса:
– Курво рижава, с кого пак си спала, че си ми народила прасенца?
А Кума Лиса отговаря:
– Първо – не съм курва, а общителна! Второ – не съм рижава, а светъл махагон! И трето – как няма да ти народя прасенца, като всяка нощ ме ебеш пиян като свиня!