Слонове

Един ден слонът отишъл в бара на заека. Поискал:
– Дай една лимонада.
– Добре. – рекъл заекът.
Вълкът я изпил и му харесала много.
Пак казал:
– Дай една лимонада.
Заекът му дал и втора и трета.
На петата лимонада заекът казал:
– Е, ама ти какво си мислиш? Не мога да пикая толкова много.

На един тесен мост по средата се срещат малко слонче и малко крокодилче. Никой от двамата не отстъпва на другия да премине. Гледат се враждебно и заплашително. По едно време слончето пита: „Колко?“. Крокодилчето отговаря: „Пет!“. Слончето: „Какво пет?“. Крокодилчето: „Какво колко?“.

Слонът танцува с мухата.
– Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам?
След малко:
– Ама, защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?

– Ти знаеш ли,  защо слоновете имат червени очи?
– Не!
– За да се крият в малинаците!
– Ти ме будалкаш – никой не е виждал слон в малинак!
– Нямя и да видят! Нали са се скрили!

Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа:
– Ей, дългия! Кой е най-красив в гората?
– Ти, лъвчо.
След малко среща зебрата:
– Ало, раираната! Кой е най-красив в гората?
– Ти си, лъвчо.
Продължава нататък и вижда слона:
– Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората?
Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя.
Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори:
– Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш – „не знам“.

– Бабо, защо са ти толкова големи очите?
– За да виждам по-добре, внучко.
– Бабо, а защо са ти толкова големи ушите?
– За да чувам по-добре, внучко.
– Бабо, а защо ти е толкова голям носът.
– Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…

В магазина:
– Защо са жълти клавишите на пианото ?
– Защото слонът много е пушил!

Слонът танцува с мухата.
– Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам?
След малко:
– Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?