В гората:
– Не знаете ли, че стрелбата по зайци е забранена!
– Ама аз при самоотбрана…

Зайчето влиза в горската баничарница и казва: -Една боза и „Зайченцето бяло“ до дупка!

Зайо и Мечо намерили вълшебен пръстен. Понеже чували приказката за селянът,който го потъркал и от него излязал дух,те направили същото. Излязъл духът и казал:
– Понеже ме освободихте от пръстена,ще ви изпълня по три желания.
Първи започнал Мечо:
– Искам да си намеря приятелка!
– Готово! – казал духът.
– Искам да имам каска! – казал Зайо
– Готово! – казал отново духът.
– Искам в цялата гора да има само женски мечки! – помолил се отново Мечо.
– Искам да имам мотор! – поискал Зайо.
– Готово! – щракнал с пръсти духът.
– Искам в целия свят да има само женски мечки!
– Готово! – изпълнил вече трите желания на Мечо казал духът.
– Аз пък искам Мечо да е гей!

Катеричката излязла да пазарува и не се прибрала цяла нощ. Катеричокът, мъжът й, страшно се притеснил. На заранта тя се появила – тежко гримирана и с размазано червило, с цигара в ръка, леко разчорлена и с ново фишу на шията. „Какво стана, къде беше“, тревожно попитал катеричокът.
– Ау-у-у! Да видиш! Три вълка ме отвлякоха за три дни!…
– Ужас! Е, слава богу, отървала си се и сега, жива и здрава, си пак у дома!
– А, не! Те за три дни ме отвлякоха, аз само минавам да ти кажа, да не се тревожиш напразно – казала катеричката.

Вървял си лъва из гората и внезапно пропаднал в ловна яма. Случайно оттам минал заека, метнал му едно въже и го извадил. Лъвът му бил много задължен и свикал всички животни на събрание. Казал им:
– От сега нататък, заека е мой приятел и каквото ви каже той, все едно аз съм го казал.
Разотишли се животните и на другия ден, както си вървял по пътеката заекът срещнал лисицата.
– Лисо, ти чу ли какво каза снощи лъва?
– Чух – казала лисицата.
– Хайде тогава един бърз секс в храстите.
Нямало как, лисицата отишла със заека в храстите.
По-късно заека срещнал мечката.
– Мецо, ти чу ли какво каза снощи лъва?
– Чух – казала мечката.
– Хайде тогава един бърз секс в храстите.
Нямало как, и мечката отишла със заека в храстите.
По-късно заекът срещнал вълка. Застанал пред него, изправил се на задни лапи и му казал:
– Гледай сега пич, много си ме гонил, обаче дойде и моя ред да те оправя. Хайде сега един бърз секс в храстите.
Отишли зад храстите и след малко се чули виковете на заека:
– Ах ти копеле, лъвът като вика всички животни на събрание, ти защо не ходиш?

Отива заекът в сладкарницата, поръчва си кафе и кифла и отива до тоалетната, да си измие ръцете. Когато се връща гледа кафето му изпито.
– Кой ми изпи кафето? – попитал заекът.
Никакъв отговор.
– Пак питам, кой ми изпи кафето?
Никакъв отговор.
– Кой ми изпи кафето бе?! – изкрещял ядосано заекът.
– Аз – изправила се мечката.
– А кифлата защо не изяде?

Един заек тръгнал да се беси. В същият момент минала мечката и го попитала:
– Зайо, какво правиш?
– Беся се.
– А защо се бесиш за крака?
– Щото за врата ме души.

Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари:
– Здравей, Дартанян.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, Атос.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, Портос.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, Арамис.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, кон на Дартанян.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, кон на Атос.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, кон на Портос.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Здравей, кон на Арамис.
– Здравей, учтиво таралежче.
– Как си, Дартанян?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, Атос?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, Портос?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, Арамис?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, кон на Дартанян?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, кон на Атос?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, кон на Портос?
– Добре, учтиво таралежче.
– Как си, кон на Арамис?
– Добре, учтиво таралежче.
– Чао, Дартанян.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, Атос.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, Портос.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, Арамис.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, кон на Дартанян.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, кон на Атос.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, кон на Портос.
– Чао, учтиво таралежче.
– Чао, кон на Арамис.
– Чао, учтиво таралежче.
И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…

Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
– Как си, Зайо, какво правиш?
– Добре съм Вълчо, ама се напуших.
– И какво усещаш?
– Ами нищо!
– Как така нищо бе, Зайо?!
– Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!

Преди дъжд мравките тичат като обезумели из мравуняка, запушват всички ходове и изходи и тихичко псуват…