Любими герои - page 169

Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика:
– Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи!
Щирлиц си мисли: „голяма работа, аз пък ще изляза през входа“.

Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи.
– Мюлер! – мисли Щирлиц.
– Ти си Мюлер – мисли вълкът.

Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: „За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката.“
Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!

Мюлер:
– Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
– Почвай с лошата.
– Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
– И какво по-лошо от това?
– Ами признала го е не на мен, а на жена ти.

Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград.
Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства…
Щирлиц случайно получава повишение в чин.

Щирлиц решил да погледне през прозореца.
Погледнал, обаче в главата му опряли дуло.
Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…

Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай:
– Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи.
Чапай му казва:
– Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат.
Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита:
– Какво стана бе, направи ли нещо?
Петка:
– Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!