Петка тича запъхтян при Чапаев:
– Василий Иванич, Анка настъпи мина!
– Знам – спокойно казва Чапаев.
– Ама откъде знаеш?
– Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

Димитър Якимов и Георги Аспарухов се надлъгват:
– Гунди, знаеш ли че вчера бях на посещение при папата – похвалил се Якимов.
– Знам. А ти знаеш ли, че когато аз бях при папата, хората се чудеха кой е този дето разговаря с Гунди?

Чапай и Петка на бойното поле:
– Абе Чапай, на какво мирише кръвта?
– На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише!
– Леле Чапай, аз съм тежко ранен!

Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
– Къде ли са? Може би в гората…
– …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца.
– А може би са в къщата…
– …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца.
– А може би са на полето?
– …а може би са на полето, на полето…
– А може и да са в кладенеца…
– …а може би са на полето, на полето…

Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал:
– Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух.
Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва:
– Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня.
Докторът отговорил:
– Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам.
Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал:
– Ще ме прощавате, но това е козел!

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
„Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на „Война и мир“. Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам „Абе Петка какво ще правим сега“.
„Ами айде да ходим за риба“ ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Умрял Любо Пенев един ден и тръгнал към рая. Стигнал той до райската врата и почукал. Свети Петър отворил и попитал:
– Кой си ти бе?
– Как кой? Любо Пенев, номер 9…. на който не му изнася да духа супата!
– Не може да си Любо Пенев, щом още от първия път улучи вратата!!!

Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
– Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами няма.
И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
– Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами няма.
И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
– Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами има.
– Казвай.
– Може ли да не дойда?
– Може.

Ламята Спаска наложила тежка ангария – на всеки 10 бутилки ракия 9 отивали при нея. Решил един селянин да се разправя с нея. Тръгнал към леговището й. Видял една пещера и помислил, че е там. Влезнал и извикал:
– Ламьо, трябва да поговориме!
– Добре де, само ми излез от задника…

Киркор и Гарабед попаднали на самотен остров. Киркор си води дневник:
Ден 1: скука
Ден 2: голяма скука
Ден 3: ужасна скука
Ден 4: космическа скука
Ден 5: Гарабед взе да ми харесва
Ден 6: Гарабед все повече ми харесва
Ден 7: Гарабед ме изпревари