Поручик Ржевски - page 7

На гара, някъде в Русия, чакат Наташа Ростова и поручик Ржевски. След дълго мълчание, Наташа Ростова замислено казва:
– Поручик, а знаете ли, че пенисът Ви е като Сибирския експрес?
– Какво Наташа, толкова е дълъг? – казва доволно поручикът.
– Не, стои само една минута…

В разгара на бала на поручик Ржевски му се доходило по малка нужда, но дамите непрестанно го канели на танц. В края на краищата той успял някак си да се измъкне и вече едва сдържайки се, хукнал по коридора да търси тоалетна. В коридора обаче гледа – врата до врата, не знае коя е към тоалетната. Най-накрая видял една малка, скромна вратичка, влязъл зад нея и се облекчил в най-близкия ъгъл. Обръща се и гледа – зад него седят на маса прилично облечени господа с чашки и го гледат. Поручикът не изгубил присъствие на духа:
– Ех, господа! И вие сте намерили къде да пиете чай!

Императорският дворец. Великолепна зала. Висше общество. Свири музика.
Изведнъж се раздава страшен грохот и в залата се втурва, както обикновено пиян, поручик Ржевски, влачейки след себе си тоалетна чиния.
Оставяйки чинията по средата на залата, поручикът си сваля гащите, сяда върху нея и казва учтиво:
– Надявам се, че дамите няма да възразят ако запаля?

В офицерският клуб тече активно посрещане на Нова година. Още до полунощ хусарите са се отнесли, поручик Ржевски спи с лице в салатиерата с яйцата, и единствено полковникът все още се държи на крака. Часовникът бие дванадесет. Събрал сили, полковникът тържествено произнася:
– Господа! Дългоочакваната Нова година настъпи, най-накрая!
Ржевски, разбуден от гръмкия бас на полковника, тежко повдига глава и възкликва:
– Най-накрая? Колко жестоко…

На бала, поручик Ржевски, както обикновено пиян, започна упорито да ухажва дамите.
При това него не го интересуваше нито външността на жената, нито възрастта й, нито нейния пол…

Хусарите пируват в офицерския клуб.
…Роялът е счупен, под капака му лежи хусар, друг виси на полилея, в ъгъла двама съвършено пияни хусари правят любов с две не по-малко пияни дами. Други двама хусари си раздават щедри тупаници. Навсякъде в безпорядък се търкалят чинии, храна, фасове и долно бельо… Внезапно, в залата се втурва корнет Оболенски и отчаяно крещи:
– Господа! Тук идва поручик Ржевски!
Съвършено пияният Одоевски повдига глава от салатата и тъжно прошепва:
– Ееех… сега какво ще започне!

Бал в имение някъде в Русия. Наташа Ростова пита Ржевски:
– Поручик, кажете, а Вие попадал ли сте някога в железопътна катастрофа?
– Ами… било е!
– Ах, колко интересно! Поручик, разкажете!
– Пътувахме с генерала и дъщеря му към Орел. И когато влакът влезе в тунела, вместо дъщерята опънах самия генерал…

Две дами беседват за достойнствата на чиниите и другите съдове за маса „Фаберже“. Минаващият наблизо, както обикновено пиян, поручик Ржевски веднага решава да се включи компетентно в разговора:
– Моите почитания, госпожо! Моите почитания, госпожице! Между другото, за съдовете. А знаете ли, че хуят на на слугата ми Ванка и във ведро не се побира?

В офицерския театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе „Балабуев, ето Ви бастуна“ – и да го подаде.
Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев.
По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената:
– Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – Ето Ви хуя!

Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва:
– Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата – много лоша!
Офицерите:
– Казвай лошата!
Поручикът:
– Вселената се разширява!
Офицерите:
– А много лошата?
Поручикът:
– Ние сме все още трезви…