Вечер в офицерския клуб. Всички са пияни. Хусарите играят на карти, а под масата дамите им правят минет. На вратата се чука. Всички са ужасени, а един от хусарите отчаяно прошепва:
– Не отваряйте, това е поручик Ржевски. Сега ще влезе и всичко ще опошли…

Поручик Ржевски разговаря с възрастна дама. Тя го пита:
– Поручик, а вие как познахте моята точна възраст?!
– По годишните кръгове, мадам, на шията ви.

Графиня Орлова попитала поручик Ржевски:
– Кажете, поручик, а кое е Вашето най-безумно желание?
След кратък размисъл той казал:
– Ами… никога не съм притежавал родово имение!
– И какво от това, поручик? – се изненадала графинята.
– А така бих искал да го пропия…

Пътуват във влака поручик Ржевски и генерала. Генерала, мръщейки се от разнасящата се смрад пита:
– Поручик, вие сменяте ли си чорапите?
– Сменям ги… – отвърнал поручика. – За водка.

Полковникът се качва по стълбата на офицерския клуб. Отгоре му се свлича поручик Ржевски, както обикновено пиян, и го сваля на пода. Полковникът (ставайки и изтупвайки се):
– Поpучик! Кога най-сетне ще престанете да пиете!
– Господин полковник! Опитах се да дъвча – не се получава!

Бал. Графинята се обръща към поручик Ржевски:
– Поручик, не мога да разбера защо дамите търпят Вашите пошлости?
Поручикът гордо отговаря:
– Това е така, мадам, защото думата ми никога не се разминава с делото…

На вечеря във висшето общество на поручик Ржевски се паднало да разказва за птиците.
– Е какво, може и за птиците. Ето например, хипопотамът има ей такъв задник и представете си – нито едно перо!

Силно пиян, поручик Ржевски се държи за един стълб до императорския дворец в Санкт Петербург и се клати. Минавайки покрай него, графиня Орлова го забелязва и ядно процежда:
– Но поручик, Вие сте пиян! Не, Вие сте отвратително пиян! Не, Вие сте безобразно пиян!
С труд фокусирайки я с поглед, Ржевски отговаря:
– А на Вас, госпожо, краката Ви са криви. Не, те са отвратително криви! Не, те са безобразно криви!
След кратък размисъл и с подла усмивка той ехидно добавя:
– Аз пък, госпожо, утре ще бъда трезвен…

Висшето общество. Бал. Hаташа Ростова танцува с Пиер Безухов.
– Графе, имате петно на маншета – му прави забележка Hаташа.
Пиер отива в другата стая и не понесъл позора, се обесва.
А Hаташа вече танцува с Андрй Болконски.
– Княже, имате петно на сюртука – му прави забележка Hаташа.
Андрей отива в другата стая и не понесъл позора, се застрелва.
Идва реда на поручик Ржевски.
– Поручик, ама на Вас ботушите Ви са мръсни!
– Hе се безпокойте, мадам, това не е мръсотия, а лайно. Скоро ще изсъхне и само ще падне…

Наташа Ростова празнува деветнадесетия си рожден ден. В стаята внасят торта с осемнадесет свещи.
– Хусари, – обръща се тя към присъстващите, – на тортата не се намери място за още една свещ, къде да я поставя?
– Господа, само да съм чул думата „путка“! – раздава се гласът на поручик Ржевски.