Екатерина Велика стояла на мост над Нева, облегнала лакти на перилата и замечтано наблюдавала сивите облаци над Балтика и губещите се в далечината кораби.
Изведнъж, изстенвайки, Екатерина Велика прошепнала:
– Ах, кой беше това?!
– Поручик Ржевски, разрешете да се представя, Ваше Величество – изревал поручикът и изпъвайки се.
– Продължавайте полковник, продължавайте…

Събрали се хусарите да играят на карти, а поручик Ржевски още го няма.
– Корнет! Вие да знаете къде е Ржевски?
– Поручикът каза, че ще закъснее с час, ако успее.
– А ако не успее?
– Ако не успее, ще дойде до десет минути…

Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:
– Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:
– Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
– Скъпа Наташа…
– Да – трепетно промълвя тя.
– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
– Ннне… Защо питате, поручик?
– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор…

Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:
– Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?
Поручикът:
– Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?
Корнетът:
– Но поручик, за това ще да получите плесница!
Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:
– Получавам… А после най-често го начуквам…

Топла лятна нощ. Поручик Ржевски, държейки чаша с шампанско, излиза на балкона и казва възхитено:
– Каква луна, какви звезди…
– Майната ти, майната ти, майната ти… – по навик отговаря ехото.

Майката:
– Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…
Наташа Ростова:
– Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!

Поканил Поручик Ржевски Наташа Ростова у дома си на чаша вино, тя приела, но на влизане поручика нямал търпение да я вкара в леглото и затова я побутнал леко. Дамата се възмутила:
– Поручик, вие сте много груб! Нима не знаете какво иска една дама? Една дама иска внимание, разберете, внимание!
Поручика изпъчил гърди, поел дълбоко дъх и с все сила се провикнал:
– Внимание! Внимание! Сега ще правим секс!

Поручик Ржевски и Наташа Ростова се разхождат в парка и мило беседват. Тя:
– Ах, поручик, кажете, а имал ли сте някога светла и голяма любов?
Ржевски:
– Имах една… беше блондинка… с мой ръст, поне 70 кг. тежеше!

По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!

Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:
– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?
– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…