Поручик Ржевски - page 10

Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита:
– Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли?
– И още как! – отговорил поручикът.
– А тази, другата?
– Дори превъзходно!
– А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа?
– Без съмнение, корнет!
– Но поручик – объркано пита корнетът – как знаете това?
– Виждате ли, Оболенски – поучително го напътства поручик Ржевски – щом има уста, значи духа!

По време на бал на висшето общество, поручик Ржевски се приближава изотзад към Наташа Ростова и й прошепва на ухото:
– Ех, Наташа, сега такъв неотразим виц ще Ви разкажа, че гърдите Ви ще паднат от смях!
Наташа Ростова се обръща, поручик Ржевски я поглежда, отстъпва назад и разочаровано казва:
– Уф, виждам, че очевидно някой вече Ви го е разказал…

Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал:
– Какво хубаво кученце имате, мадам! – и го сритал с ботуша си – Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?

Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски:
– Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история!
– История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин ебе кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи!
– Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! – и отива да танцува с Пиер Безухов:
– Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли!
– Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: еба аз значи снощи кобилата…

Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва:
– Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: „Чичо, изчукайте ме за копейка“… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…

Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова.
– Вие, Hаташа, направо сте като радиатор – прави й комплимент поручикът.
– Какво, толкова съм топла?
– Ами не, една такава ръбеста…

Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му.
Генералът (гневно): „Какво е това, поручик?.
Ржевски: „Това е сън, господин генерал!“.
Генералът: „Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…“

Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си:
– Та вървя си аз през гората и виждам…
– Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика.
– Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам…
– Задник! – викат хусарите.
– Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам…
– Задник! – викат хусарите.
– Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?

Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова на бала.
Тя:
– Поручик, как намирате гърдите ми?
Поручик Ржевски:
– Ами… трудно…

Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски:
– Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите!
Поручик Ржевски:
– Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.