Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума – никой наоколо не се е държал по-примерно от мен – с родителите, братята ми, съседите, приятелите… Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил… И за чий… интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че… дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени – те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!

Завинаги твой, малкият Иванчо!

Една приказка по цигански:

„Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен – смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
– Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
– Анджък, ашколсун, мерси! – казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
– Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне – венага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
– Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.
– Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
– А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
– Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало какво добара – живо и умряло. И некои му викали „Некрофил“, ама него му било през… нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша: „Рррррръъъъмх – хъъъъъърф!“. Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.
– Абе кой заспал тука бе? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро… тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
– Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
– Адеее, раздават принцове! – и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го… така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба. „Ебагомайката, колко пих фчера бе?“ И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? – и тоа като са ядосва, и траааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, после пак – траааас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
– Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така…“

Хасан бил беден и живеел с многобройното си семейство в една стая. Наложило се и тъщата да живее с тях. Положението станало нетърпимо! Знаел Хасан, че ходжата е умен човек, и решил да му поиска съвет:
– Помагай! – рекъл. – Не се живее: аз, жената, децата, сега и бабата – всички в една стая! Не става, ходжа! Какво да правя?
Погладил си брадата ходжата и рекъл:
– Има спасение, Хасане! Купи си коза!
Учудил се Хасан, но решил да го послуша – купил си коза. Минало време, положението станало още по-страшно. Отива отново при ходжата:
– Не става, ходжа! Аз, жената, децата, бабата, а сега и козата.Мирише, не се търпи!
– Продай козата! – посъветвал го ходжата.
Пак го послушал Хасан, продал козата и на другия ден тича при ходжата:
– Умен човек си ти! Сега е добре – колко място се отвори като подадох козата!

Отишъл принца при царя:
– Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
– Да, ето ръката на принцесата…

Един цар имал три дъщери. Когато най-голямата дъщеря станала за женене той я извикал, подал й една пръчка и й казал:
– Дъще, хвърли тази пръчка с все сила и където падне пръчката, там ще се омъжиш!
Хвърлила дъщерята пръчката и тя паднала при най-красивия момък. След време и средната дъщеря станала за женене и тя хвърлила една пръчка и така се омъжила за най-богатия момък. Дошло време третата дъщеря да се жени. Хвърлила тя пръчката с все сила, но нещеш ли паднала в едно блато. Отишла дъщерята да види и гледа един жабок държи пръчката в уста.
„Е! -казала си най-малката дъщеря – Такъв ми бил късмета!“
Но се сетила че в приказките като целунеш жаба и тя се превръща в красив принц. Отишла, целунала жабока… но нищо! Целунала го втори път… но жабока си оставал жабок! Целунала го трети път и тогава жабока казал с дрезгав глас:
– Много съм омагьосан, май ще трябва и да духаш!

Червената шапчица, по Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм – косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата – отделяше, изследваше… След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.

Как се казва Мечо Пух в различните държави?

Ирландия – Меч О’Пух
Шотландия – Мечо МакПух
Англия – Мечо Пуух
Дания – Мечо Пухсен
Швеция – Мечик Пухсон
Норвегия – Мечо Гунар Пухяер
Русия – Мечо Пухин
Грузия – Мечорат Пухашвили
Армения – Мечан Пуханян
Китай – Ме Чо Пух
Япония – Мечоши Пуханага
Италия – Мечо дел Пухини
Испания – дон Мечо-Мария Пухалес
Бразилия – Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо – Пухиньо
Германия – Хер Мечо фон Пухен
Франция – Мечоас дьо Пухле
Саудитска Арабия – Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар
Камерун – Кхмечо Мбпух
Иран – Мечолях Пухейни
Израел – Мечосей Пухберг
Ирак – Меччам Пухеин
Индонезия – Мечолар Пухарто
Индия – Мечира Пуханди
ЮАР – Мечсън Пухела
Нигерия – Мечубу Пухегбени
Холандия – Мечри ван Пухкелен
Белгия – Мечил де Пухилде
Ливан – Мечнин Пухнан
Според Лукас – Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)
Според Спилбърг – Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс
Според Сервантес – Дон Пухот и Санчо Праса

Червената Шапчица

Дигитална осъвременена версия на класическата приказка

Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
– Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета – от рутер на рутер – към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място – пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:

RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****

Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
– Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка – не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.

Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.

Мили Дядо Коледа, моля те, направи така, че мама и татко пак да се обичат един друг.
И нека да бъде малко по-разнообразно, че умирам от скука.