От писмо до Дядо Мраз:
„Здрасти, стар пръдльо! Вече две години не вярвам в теб!!“
Генко Бончев, 58 годишен…

– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!

Тича Мечо Пух при Прасчо и вика:
– Бързо, дай ми пушката!
Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко:
– Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват!
Прасчо учуден пита:
– Приказват!? И какво приказват?
– Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

Влачи се, Прасчо през гората само с три краченца и едно оченце.
Не щеш ли го среща магаренцето Йори и го пита:
– Прасчо, какво ти се е случило? Къде са ти краченцето и оченцето?
– Остави – отвърнал Прасчо – хванах се на бас с Мечо Пух на едно око, че не може да ми отреже крака!

Седят си Мечо Пух и Прасчо на полянката.
Пух яде вафла.
По едно време Прасчо пита Пух:
-Абе Пух що ти е толко кафява вафлата.
-Щото я ям за трети път.

Седят си Пух и Прасчо на сянка под едно дърво. В хралупата на дървото се чува бръмчене. По едно време Прасчо бръкнал в хралупата и облизал ръката си и се намръщил. Обърнал се към Мечо и казал:
– Пух, пчелите в това дърво са направили много странен мед.
Пух бръкнал в хралупата, облизал лапата си и казал:
-Това не са пчели, това са мухи.

Мечо Пух казва на Прасчо:
– Прасчо, искаш ли да ти прочета бъдещето?
– От къде ще го видиш, Мечо?
– От една готварска книга.

В Скопие вдигат паметник на Батман, защото бил роден в Прилеп!

Зайо Байо си имал златна тоалетна, която била и музикална. Един ден дошъл вълкът и му казал:
-Моля ти се Зайо Байо, позволи ми да ползвам тоалетната ти.
-Добре – казал Зайо.
На другия ден вълкът пак дошъл и казал на Зайо Байо:
-Ех, че си Зайо Байо. Пусна ми химна на България. Трябваше прав да стоя.

Прибира се Драконът изморен вкъщи и от вратата се провиква:
– Ей, жено, какво има за вечеря?
– Тройка братя с гарнитура, а за десерт – златна ябълка! – отговаря покорно Ламята.