Герои от приказките - page 28

Мечо Пух и Прасчо си вървят в гората и гледат две буренца с мед.
– Прасчо, сега ще ги ядем, обаче нямаме лъжици – що не идеш и не вземеш от вкъщи, а аз ще пазя меда?
– Добре – съгласил се Прасчо и тръгнал.
Връща се след време Прасчо и гледа – Мечо Пух лежи на земята, и около него се въргалят празните буренца.
– Ама Мечо Пух, ти си изял всичкия мед – разплакан казал Прасчо.
– Млъквай бе, свиня! Не виждаш ли, че ми е лошо!

На Червената шапчица й дошъл първия мензис…
Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й – Вълкът.
– Защо плачеш, Червена шапчице? – попитал я той.
– Защото кръвта ми изтича – плаче и подсмърча тя.
Вълкът рекъл:
– Дай да видя от къде изтича, та ако мога,да ти помогна.
Съгласила се тя, дала му да погледне…
Гледал вълкът, чудил се, па рекъл:
– Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е отгризнал ташаците.

Двама обратни си говорят след Нова година:
– Ау, миличък, ако знаеш какво ми се случи оня ден… Звъни се на вратата и там един такъв хубав мъж – с едни розовки бузки, един такъв закръгленичък, с една брада…
– А как беше облечен?
– С едни секси червени дрешки… И една торбичка на рамо.
– Ама това е бил Дядо Мраз!
– Аха, значи затова беше толкова хладен към мен отначало…

Триглавата ламя Спаска наложила строг данък: вземала девет от всеки десет бутилки с ракия. Вечер щом едната глава заспивала другите две изваждали касетофонче и бутилка с ракия и започвали да шляпат карти.
Една вечер третата глава се събудила и като видяла какво става, изревала:
– Пу да ви еба майката, гадини мръсни! Всяка вечер се напивате като прасета, а само аз повръщам!

Вървяла си Червената Шапчица из гората и ненадейно паднала нощта.
… и я смазала.

Вървяла си Червената шапчица през гората и срещнала Кумчо Вълчо.
– Къде отиваш ма, путко заспала? – попитал вълка.
– Аз не съм путка заспала, аз съм Червената шапчица.
– Ами къде ти е тогава червената шапчица?
– Въййй, к’ва съм путка заспала…

Вълкът върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица.
Придърпва я в храстите и й шепне на ухото:
– Мечтаеш ли за голяма и чиста любов?
– Да.
Събаря я на тревата и я оправя. Червената шапчица се надига и казва:
– Абе не знам дали ти е чист, ама какво ме баламосваш че ти е голям?

Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
– Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами няма.
И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
– Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами няма.
И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
– Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
– Ами има.
– Казвай.
– Може ли да не дойда?
– Може.

Ламята Спаска наложила тежка ангария – на всеки 10 бутилки ракия 9 отивали при нея. Решил един селянин да се разправя с нея. Тръгнал към леговището й. Видял една пещера и помислил, че е там. Влезнал и извикал:
– Ламьо, трябва да поговориме!
– Добре де, само ми излез от задника…

Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
– Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
– Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
– Но ние нали минахме само по веднъж?
– Какво, вие бързате ли?