Тича Мечо Пух при Прасчо и вика:
– Бързо, дай ми пушката!
Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко:
– Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват!
Прасчо учуден пита:
– Приказват!? И какво приказват?
– Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: „Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак – и от мене по-голям…“.
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: „Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак – и от мене по-голям…“
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: „Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?“
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
„Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен…“

„Все някой ден ще дойде и принцът“ помислила си Спящата Красавица и сменила ръката си за пети път.

Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
– Брей, те много съкратили приказката бе…

Решил Иля Муромец да убие Кашчей Безсмъртни. Отишъл пред пещерата му, извадил меча си и започнал да вика:
– Излез, Кашчей, излез, страхливецо, излез, задник такъв, нещастно влечуго, гущер, нищожество!
Викал, викал, но Кашчей не се появил и Иля си тръгнал.
След малко Кашчей излязъл от пещерата, и, бършейки потта от челото си, казал:
– Може да съм всякакъв, обаче съм жив!

– Какво ти донесе дядо Коледа?
– Ами разболях се от грип.
– Значи те е посетил не дядо Коледа, а дядо Мраз.

Вълка среща Червената шапчица и я пита:
– Червена шапчице, къде отиваш?
– При баба, защото е болна. Нося й питка, масълце и сиренце – отговорила тя.
– Добре – отвърнал вълка. Хвани се за опашката ми и аз ще те заведа.
Червената шапчица се хванала и вълка я завел. Тогава тя за благодарност го целунала и той се превърнал в красив принц.
Тогава вълка казал:
– Червена шапчице, благодаря ти, че развали магията, но моля те пусни ми опашката, защото баба ти гледа през прозореца.

Седи си Пепеляшка в гората и плаче. Минава от там добрата фея и я пита:
– Пепеляшке какво има, защо плачеш?
– Абе добра фейо принцът организира бал, а аз си нямам рокля за да отида на бала.
– Имам нещо за теб – казала добрата фея и дала на Пепеляшка една вълшебна рокля.
След известно време феята минала през същото място и видяла Пепеляшка пак да плаче.
– Какво има Пепеляшке, защо пак плачеш?
– Ами, добра фейо нямам си обувчици.
– Имам нещо за теб – казала феята и дала на Пепеляшка вълшебни обувчици.
Скоро феята пак минала от там и видяла че Пепеляшка пак плаче.
– Сега пък какво? – попитала добрата фея.
– Добра фейо хванал ме е някакъв лют мензис. Няма спиране.
– Имам нещо за теб – казала феята и дала на Пепелашка едно вълшебно тампонче.
По едно време горското джудже както се разхождало из гората видяло феята да плаче.
– Какво става, фейо, защо плачеш? – попитало горското джудже.
– Ами Пепелашка нямаше рокличка – дадох й, нямаше обувчици – дадох й, нямаше тампонче – дадох й, ама забравих да й кажа че в 12 часа вечерта тампончето се превръща в тиква.

Отишъл Прекрасният принц на ресторант и си поръчал жабешки бутчета. Донесли му жабата, допрял я той до устните си и тя се превърнала в принцеса.
Целувал я пак, какво ли още не я правил – тя си останала принцеса, не се превърнала пак в жаба.
Наложило се така да я яде…

Мечо Пух казва на Прасчо:
– Прасчо, Прасчо! Кристофер Робин ни даде 10 делви с мед – по 8 за всеки!
– Мечо Пух, как така по осем? 8+8…?
– Аааа, не знам. Аз мойте осем вече ги изядох.