Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.
– Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!
– Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?
– Не, четох една готварска книга….
Вървяли си през гората Мечо Пух…
Вървяли си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят – захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо – съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
– Квии – квии – квиииииик.
– К’во се хилиш бе, свиньо мръсна – изръмжал Мечо – ‘наш как ми писнаха ушите.
Тича Мечо Пух при Прасчо и вика…
Тича Мечо Пух при Прасчо и вика:
– Бързо, дай ми пушката!
Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко:
– Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват!
Прасчо учуден пита:
– Приказват!? И какво приказват?
– Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!