Седят си Пух и Прасчо на сянка под едно дърво. В хралупата на дървото се чува бръмчене. По едно време Прасчо бръкнал в хралупата и облизал ръката си и се намръщил. Обърнал се към Мечо и казал:
– Пух, пчелите в това дърво са направили много странен мед.
Пух бръкнал в хралупата, облизал лапата си и казал:
-Това не са пчели, това са мухи.

– Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

7 признака, чe героите от Мечо Пух на Дисни употребяват забранени вещества:

1. На магарето Йори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация. Марихуана.
2. Прасчо се бои от всеки и страда от мания за преследване. Гъби.
3. Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда. Кокаин.
4. Тигърът не може да стои спокоен на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява. Екстази.
5. Кристофър Робин разговаря с животни. Халюциногени.
6. Мечо Пух обича сладкото и има наистина безгранична фантазия. LSD.
7. Бухалът винаги се притича на помощ на всеки, който има проблеми. Дилър.

Върви си Мечо из гората. Вижда една гъбка и казва:
-Еееей, гъбке, ще те набера!
А гъбката:
-Затвори, Мечо, аз ще те набера!

Влиза Прасчо в един магазин и пита продавачката:

– Тези възглавници с какво са пълни?
– С пух – отговаря тя.

Прасчо въздъхва тъжно и казва:

– Ех, Мечо, Мечо!

Мечо Пух и Прасчо отиват на училище на 15 септември. Там ги карат да напишат съчинение – „Какво правих през лятото“.

Прасчо пита:

– Пух, какво да пишем? През цялото лято бяхме напушени, друго не сме правили.
Мечо Пух му казва:
– Прасчо, вместо „пушили“ пиши „чели“. Чели цяло лято звучи добре…

Учителката проверява съчинението на Прасчо:

„Събудих се и започнах да чета. После се измих. …Продължи…х да чета. Преди закуска четох още малко. Закусих. До обяда пак четох. Обядвах. После ми се приспа. Преди да подремна четох още малко. Прочетох книжката. Поспах.
Събудих се и започнах да чета. Дойде Мечо Пух. От далече му личеше, че е чел. Отидохме на балкона. Стоим и четем. Идва Йори и ни пита: „Имате ли нещо за четене?“. Личи му, че е много начетен… зад ухото му стърчи половин буквар…“

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
– Това, което мисля – каза Пух, – е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
– Аз пък мисля – каза Прасчо, – мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
– Хайде да отидем да видим всички – каза Пух. – Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден. Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа:
– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!