Шерлок Холмс

– Защо не се ожените, Холмс?
– Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред?
– Ами жена ми.
– Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.

Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж – какво да види – собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън:
– Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник?
– Да, Холмс… Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?

Шерлок Холмс:
– Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван.
– Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод.
– Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.

– Баримор, какъв е този ужасен вой в полето?
– Баскервилското куче, сър!
– Баримор, какво е това ужасно ръмжене в двора?
– Баскервилската котка, сър!
– Баримор, а каква е тази ужасна, вледеняваща тишина в блатото?
– Баскервилската риба, сър!

Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата. Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
– Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи…
– Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
– Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
– Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?

Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла…
– Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате?
– Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…

– Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат?
– Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена.
– Но нали си женен?
– Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…

Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал:
– Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме?
Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил:
– Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото.
Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал:
– Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист.
– Как познахте, Холмс?
– Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.

Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва:
– Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият.
– Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла?
Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс.
– Холмс, как все пак се досетихте?
– Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.