Иванчо и Марийка - page 3

Един ден Иванчо се прибира много рано от училище и баща му го пита:
– Защо толкова рано?
– Ами аз бях единственият, който отговори на въпроса на учителката.
Зарадван и горд от сина си, баща му продължил:
– И какъв беше въпросът?
– Ами питаха ни „Кой хвърли бутилката по главата на директора?“…

Учителят:
– Деца, колко от вас бяха на село това лято?
– Аз!
– И аз!
– И аз!
– Добре. И какви са новите звуци, които чухте в провинцията?
– Мууу!
– Бееее!
– Мама му д*ба! – отговаря Иванчо.

Учителката пита Иванчо:
– Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как?
– Отидох на гости на дядо – той много се зарадва. В неделя си тръгнах – той още повече се зарадва!

Разговор между приятели:
– Кажи ми искрено, какво мислиш за Мария?
– А ти?
– И аз същото…

– Алоу?
– Да?
– Извинете, Мария може ли?
– Може! От личен опит ти казвам – може!

Когато Мими беше на 2 годинки тичаше ли тичаше голичка по плажа.
Сега когато е вече на 30 г., две бутилки вино я връщат в детството..

15-ти септември, Иванчо в ново даскало.
Даскалицата им дава задача да напишат разказ на тема „Какво ми направи най-голямо впечатление през първия учебен ден“.
Иванчо съответно написал есе със заглавие „На учителката г-жа Енева й смърди путката“.
Скандал. Енева води Иванчо за ухото при директора. Караници, викове, заплахи.
– Утре – казал директорът – да дойдеш с баща си.
– Абе, отговорил му `ванчо, той тато е бая зает, ша знайш – дай да му се обадим направо по телефона?
– Хубаво, казал директорът, дай номера.
– 02/ 9 666 777 вътрешен 01 – отговорил спокойно `ванката.
Директорът набрал. Свободно.
– Добър ден – чул се глас от слушалката – вие се свързахте с кабинета на министъра на образованието. За кого да предам?
Спокойно, но леко запотен, директорът затворил слушалката и казал:
– А МИЙТЕ ГИ ТИЯ ПУТКИ БЕ ДЕЕБА, ЕНЕВА…

.. бил й много мераклия и я закарал в скъпо заведение.
Седнали, Иванчо си поръчал една „Ариана“ с картофки, а Марийка 12 годишен „Чивъс Регал“, бадеми, хапки с черен хайвер. Марийка набива здраво, гълта като мисирка и още си поръчва. Иванчо му се стъжнило, но си помислил: Всичко е под контрол, ще платя дебела сметка, ама ще я изчукам най-накрая!
Нашият пита Мимито:

– Ти винаги ли токлова ядеш и пиеш?
– На, само като съм в цикъл..

В България отново настъпила криза. Всичко поскъпва, хората обедняват.
В час на класния учителката решила да пита децата как техните
семейства ще се справят. Пръв вдигнал ръка Тошко.
Учителката:
– Кажи Тошко, моето момче как вашето семейство ще се справи?
Тошко:
– Ами татко реши да отвинти всички крушки и да остави само една, като
се местим в друга стая, местим и крушката и така ще икономисваме ток.
Петърчо и той вдигнал ръка.
Учителката:
– Кажи Петърчо, вие как ще се справите?
Петърчо:
– Ами тати реши да затапи всички чешми и да остави само една, за миене
за пиене, за всичко. Така ще икономисаме вода.
Учителката:
– Браво Петърчо. Иванчо, а ти защо мълчиш? Я, кажи вие как ще се
справите? Иванчо:
– Ами ние госпожо, решихме да продадем мама.
Учителката:
– Е, как така бе Иванчо, ще продавате майка ти?! Защо?
Иванчо:
– Ами аз не суча, тати не е*е, за какво да я храним.

Учителката пита учениците да кажат вид неотровна гъба. Иванчо веднага отговаря:
– Гъба „Ебач“.
– Ама, как може така, Иванчо. Няма такава гъба! – казала учителката.
– Аааа има госпожо.Миналата събота мама каза на леля – хаиде да ходим в гората за гъби,па може да намерим и някой ебач.