Киркор и Гарабед отишли на лов за лъвове. На сутринта Гарабед тръгнал да се измие на поточето. Гледа – лъв! Хукнал той към палатката, а лъвът след него. Тъкмо я стигнал, и се спънал във въженцата, които опъват палатката. Паднал, а лъвът от инерцията го прескочил и влетял вътре. Гарабед дръпнал ципа на палатката догоре и викнал:
– Киркор, оправяй се с тоя, аз отивам за друг!
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие:
– Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
– Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти?
– А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре…
– Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него!
– Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
Гарабед и жена му в съда:
– Господин съдия, тя ми счупи кура!
– Има ли свидетели?
– Какви свидетели? Да извадя да ви покажа!
– Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел!
След 2 месеца:
– Господин Киркор, какво знаете по случая?
– Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: „Тря-я-я-я-с“, и замириса на счупен кур!
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква:
– Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
– Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
– Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
– Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
– Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
– Мани, мани!
– Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
– Да, да.
– Е, и? Колко? Колко пъти?
– Седемнадесет.
– А тя? Тя оживя ли?
– Ами! Тя не дойде.
КГБ изпраща Гарабед да отградне една тънка папка от ЦРУ. Шефовете му казали:
– Гарабед, тази папка никой не успя да я вземе. Даваме ти две години да я донесеш.
След две седмици Гарабед носи папката. Всички изненадани го питат:
– Гарабед, как успя да вземеш папката?
– Аз на ЦРУ толкова дебели папки сам им давал, те за една тънка ли ще се циганят…
Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома.
Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед.
– Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е „Шиете ли шарени дюшеци?“. Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано „дюшекчия“. „А, нашият е!“ – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита:
– Шиете ли шарени дюшеци?
– А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…